Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Докато Джак вървеше към нея, се чу изсвирване на влак. Вибрирането на линиите се засили, докато влакът трополеше към тях. Разцепеният въздух ги заля като мощна вълна. Дългите коси на жената хвърчаха пред лицето й, но тя продължи да си седи спокойно, сякаш единственият долетял звук беше скърцането на обувките на Джак по разронения асфалт. Пушекът се изнизваше през ъгълчето на устата й. След като вече се намираше достатъчно близо, Джак забеляза татуировките по раменете и от двете страни на врата — четирите фази на Луната. Сигурно си беше боядисала косата в черно, за да подхожда на очите й, но корените бяха руси. На средния пръст на дясната й ръка имаше сребърен пръстен във вид на череп, който сякаш се смееше.

След като вихрушката от сгурия се уталожи, Джак показа картата си и загледа жената, докато очите й попиваха информацията с явно безразличие. Той се зачуди дали действително пушеше тютюн.

— В „S&W“ ли работиш? — попита той.

— Работих.

— Уволниха ли те?

— Светът ги уволни. „S&W“ са история. — Палецът й потрепна. — Сега само чистя тук.

Джак седна до нея.

— Как се казваш?

— Хейли. Представяш ли си? Уф! Всички ми казват Лийлий.

— Колко време си работила тук?

— Седем години лишаване от свобода. — Тя си дръпна от цигарата. — Една затворническа присъда.

Джак се разсмя.

— Остър камък си.

— Това е самозащита, така че можеш да бъдеш сигурен, че се старая максимално. — Тя го изгледа с крайчеца на черните си очи. — Нямаш вид на ченге.

— Благодаря.

Беше неин ред да се засмее.

— Колко си наясно с… — той изви палеца си, — нали разбираш?

Тя въздъхна.

— Не много.

— Опитвам се да проследя един клиент на „S&W“ — каза Джак. — Татуировчик, който сам си приготвя пигментите. Мисля, че е поръчвал кампеш от вас.

— Няма много такива — отбеляза Лийлий. — Затова „S&W“ остана в историята. Затова, а също и защото собственикът никога не се вясваше. Негодникът напълно спря да си плаща дълговете, включително и моята заплата. Ако компанията за поръчки по пощата, която пое сградата, не ме беше наела, сега нямаше да съм тук. — Тя сви рамене. — Но кого го е грижа? — Има голяма вероятност новата компания също да опъне петалата.

— Знаеш нещо, което новите ти шефове не знаят?

— Така е устроен светът, нали? — Тя се взираше в червеното връхче на цигарата си. — Искам да кажа, че всички сме овце, убеждаваме сами себе си, че сме различни или красиви, или умни, или готини. Но всички свършваме по един и същ начин — като малка купчина прах.

— Това е доста мрачен изглед.

Тя сви рамене.

— Нормално за философията на един нихилист.

— Имаш нужда от гадже — констатира Джак.

— Някой, който да ми казва какво да правя и как да го правя, да ме оставя вечер сама, за да се шляе с приятели, да се върти в леглото и да хърка до сутринта? Прав си. Имам нужда от това.

— Какво ще кажеш за някой, който да те обича, да те защитава, да се грижи за теб?

Тя тръсна глава.

— Аз го правя сама.

— Виждам как ти действа това.

Тя успя да му се усмихне насила през защитната си броня.

— Хайде, Лийлий, трябва да вярваш в нещо — каза Джак.

— О, да. Вярвам в смелостта и дисциплината.

— Достойно за възхищение — кимна Джак. — Но аз имам предвид нещо извън теб. Всички сме свързани с една вселена, която е по-загадъчна от това, което виждаме около себе си.

— Така ли мислиш? Ето най-вярното нещо, което знам: нито за момент не позволявай на религията или изкуството, или патриотизма да те убедят, че си по-значим, отколкото си в действителност. — Тя пак дръпна дълбоко от цигарата и го погледна предизвикателно. — Това е от една пиеса, „Таен живот“. Обзалагам се, че никога не си я чувал.

— Написана е от Харли Гранвил-Баркър.

Очите на Лийлий се разшириха.

— Мамка му. Сега вече съм впечатлена.

— Тогава ми помогни.

— Можех да ти разкажа играта, но ти развали цялото удоволствие. — Тя прибра косата си зад едното ухо. — Този татуировчик има ли си име?

— Иън Брейди — отговори Джак. — Или Рони Крей. Или Чарлс Уитман.

Лийлий извади фаса от устата си.

— Занасяш ме.

— Бил е клиент, нали?

— Нещо повече. — Изглежда, пушенето вече не представляваше интерес за нея. — Чарлс Уитман притежаваше „S&W“.

Валеше суграшица, но докато Джак пътуваше на юг към Вашингтон в зимната вечер, тя премина в леден дъжд. Чистачките на колата препускаха от едната до другата страна на предното стъкло. Пътищата бяха хлъзгави и опасни, осеяни със заледени участъци и леки пътни произшествия, което го забави значително. Връщаше се от Мексико с адреса на Чарлс Уитман. Нямаше представа дали това е сегашното местоживеене на Брейди, но нямаше намерение да рискува. Подходът му трябваше да е обмислен до най-малката подробност.