Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Спокойно — обади се един глас. — Очаквах те.

Джак се озова срещу една фигура, която седеше съвсем спокойно на тапициран стол, обърнат с лице към входната врата. Само една лампа беше включена, така че мъжът седеше в полусянка — напълно достатъчно, за да може Джак да види стиснатия пистолет в едната ръка. Оръжието лежеше върху дясното му бедро и дулото небрежно сочеше към Джак.

— Седни, Джак — каза фигурата. — Маратонът беше дълъг. Сигурно си уморен.

Като риба, повлечена от рибарска кукичка, Джак усети силата на мъжа.

— Не знам дали да те наричам Майрън, Чарли, Рони или Иън.

Силуетът сви рамене.

— Какво означава едно име?

— Кой си ти? — попита Джак. Бореше се с някакъв неизвестен страх, който разтвори черния си плащ вътре в тялото му. — Как е истинското ти име?

— Не те поканих тук, за да отговарям на въпроси — отвърна мъжът.

Джак го напуши смях, но смехът му прозвуча доста несигурно и немощно.

— Ти си ме поканил?

Брейди сви рамене.

— Лийлий ми каза, че идваш насам.

Страхът му се надигна и го покри със сянката си. Той несъзнателно отстъпи назад, сякаш някой го беше ударил.

Брейди оголи зъби.

— Откъде мислиш, че са идеите й?

Джак усети стол зад коленете си и смаяно седна.

— Честно казано, разигравах те като мишка в лабиринт. — На лъжливата светлина Брейди изглеждаше като гигант. — Всеки път щом стигнеше до определено място в лабиринта, ти премествах сиренцето. — Той размаха ръката с пистолета. — Например Кала Майърс ми се обади на мига, в който си си тръгнал от офиса на ПАСП. Знаех, че е само въпрос на време да проследиш уликите, които оставих до къщата на Мармозетката. О, да, знам прякора, с който го наричаше Гъс.

Джак беше зашеметен. Всичките усилия, които положи, за да стигне дотук, тежкият път, който измина, бяха дело на това чудовище.

— И всичко това, за да ме доведеш тук? — попита той като ученик учителя си. — Защо?

— Ще ти отговоря на този въпрос. И аз съм уморен като теб, Джак. Управлявах добре, но мандатът ми, също като този на президента, е към своя край. И също като президента сега е време да се погрижа за дълготрайното си завещание.

Той се измести леко встрани и Джак вече го виждаше по-добре. Крис Армитидж му беше направил добро описание. Той беше красив, дори изискан мъж, с някакъв сексуален магнетизъм, който според Джак щеше да допадне на Лийлий. Джак реши, че видът му е не по-малко злокобен от този на рогатата пепелянка и два пъти по-ужасяващ.

— Твоят мандат продължава далеч повече от осем години.

— Още по-основателна причина да е към края си. — Брейди се наведе, протегна се да вземе една бутилка с алкохол и я вдигна на светлината така, че Джак да се убеди с очите си. — Полска водка. Истинската, а не разводненият бълвоч, който си купувате тук. Искаш ли да пробваш?

Джак поклати глава.

Брейди сви рамене.

— Ти губиш. — Той надигна бутилката, отпи голяма глътка и премлясна.

— Добре. — Джак се изправи и направи знак с пистолета си. — Време е да тръгваме.

— И къде ще ме заведеш? Не в полицията и със сигурност не при федералните. — Кривата му усмивка му придаваше вид на крокодил. В него имаше нещо примитивно и непреклонно като природна сила. Именно това първично качество беше източникът на силата му. — Те ще заключат теб, а не мен.

Джак стоеше с насочен към пода пистолет.

— Защо уби Гъс?

— Никакви въпроси, разбрахме ли се? Не че има значение, вече знаеш отговора на този. Гъс нямаше да се откаже да ме търси. Онзи идиот, детектив Станц, накрая щеше да зареже нещата, но не и Гъс. — Брейди лениво наклони глава на една страна. — Но всъщност ти искаш да попиташ нещо друго, нали така?

В стомаха на Джак се сви ледена топка.

— Какво имаш предвид?

— Хайде, Джак. Убих Гъс у дома му. Ти спеше малко по-нататък по коридора. Искаш да знаеш защо те оставих жив.

Джак си даде сметка, че той има право, и затова не каза нищо.

— Това е загадка, Джак, като много други в живота, на които им е писано да останат неразгадани.

Джак насочи пистолета към него.

— Ти ще ми кажеш.

— Ще ме застреляш ли? Това би било благословия. Мандатът ми ще приключи в ореол от слава, защото шефовете ми ще те опандизят и ще изхвърлят ключа. Адвокат, какъв адвокат? Няма да получиш дори телефонен разговор. Ще те хвърлят при строг режим в някой федерален затвор с висока степен на сигурност. — Той направи жест с пистолета си, внимавайки да не го насочва към Джак. — Затова седни и пийни.

Джак остана на място.