Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Без да разбира напълно какво се случва, Джак се озова в онази част на библиотеката, където се намираха произведенията на Колин Уилсън. Прокара пръст по книгите, докато намери доста дебелата „Криминална история на човечеството“. Взе я, отиде до една маса, седна и я отвори.

С учудване установи, че уводът е изцяло посветен на истинския Иън Брейди. Уилсън беше поддържал десетгодишна кореспонденция с Брейди в затвора. Заключението на Уилсън беше, че: „Дори интелигентният престъпник остава впримчен в порочния кръг на своя престъпен характер и не може да избяга.“

Брейди е бил завладян от това, което Уилсън наричаше „синдром на превъзходството“ спрямо Майра Хиндли — млада жена, която той съблазнил, обезчестил и някак си заставил да му бъде съучастничка в ужасяващата серия от изнасилвания и убийства, които извършил в течение на две години. Именно Майра примамвала жертвите тийнейджърки в колата си, за да може Брейди да извърши жестоките си безчинства. Истинската загадка беше как е успял да превърне една млада невинна жена като Майра Хиндли в престъпничка.

Джак спря за малко. Не можеше да спре да мисли за Брейди и Ема. „Ема чу каквото имах да кажа и то я привлече както пламък привлича нощна пеперуда. Много жалко, че умря толкова млада. Имах големи планове за нея. Освен да убивам, другото нещо, с което се справям отлично, е да бъда ментор. Ема имаше истински потенциал, Джак. Можеше да стане най-ревностната ми ученичка.“ Какво е искал да направи с една Майра Хиндли? Доколкото Джак знаеше, Брейди беше саможив — каквито и мисии да е изпълнявал за правителството, в тях е участвал само той и никой друг. Всеки друг би означавал отговорност. Тогава какво се е готвел да направи?

Джак продължи да чете. На страница 29 попадна на най-гнусните престъпления на Брейди. Двамата с Хиндли отвлекли десетгодишно момиченце. Снимали го (Джак не можеше да не си помисли за снимките на Али и Ема на стената в къщата на Мармозетката), записали виковете му за милост, после го убили и го заровили в тресавището, където било заровено тялото и на друга от жертвите им. „По-късно, пишеше Уилсън, взели одеяла и спали върху гробовете. Това било част от фантазията да бъдат «врагове на обществото», опасни революционери.“

Отвратен от постъпката на двамата, Джак вдигна поглед. В главата му изникна нещо, което Брейди му каза предишната вечер: „Управлявах добре, но мандатът ми, също като на президента, е към своя край. И също като президента сега е време да се погрижа за дълготрайното си завещание.“

Джак разбра, че снощи Брейди искаше да умре — опита се да се застреля с пистолета му, а после избута ръцете му, когато Джак се опита да го спаси от падането. Възможно ли е затова Брейди да е държал Джак жив снощи? Защото е подозирал, че този момент от бъдещето му ще дойде и е искал краят му да бъде сложен от някой достоен. „Честно казано, разигравах те като мишка в лабиринт. Всеки път щом стигнеше до определено място в лабиринта, ти премествах сиренцето.“ Джак не само се беше справил успешно в лабиринта, но и оцеля след нападението на рогатата пепелянка и залпа от изстрели през вратата на апартамента.

Така че Брейди е знаел, че ще умре снощи, и все пак се е грижел за дълготрайното си завещание. Какво може да е то? Не тайната му работа за правителството. Едно дълготрайно завещание включва известност — да стане достояние на цялото общество. И той съвсем целенасочено спомена президента. Защо го направи?

Докато мозъкът му правеше връзки със скоростта на светлината, в главата му се оформи друг триизмерен пъзел. Начинът на действие на Брейди беше заблуждаваща насока, която той неведнъж беше използвал. Ами ако зад приказките му, че Ема му е била ученичка, се крие нещо друго, освен желанието му да вбеси Джак? Ема никога не е имала намерение да стане неговата Майра Хиндли.

Ами ако…?

Никога няма да го спреш.

Джак се изправи толкова бързо, че едва не преобърна масата. Звукът от хлопването на краката по пода отекна като гръм в съзнанието му. Когато излезе на бегом от библиотеката, погледна часовника си. Както обикновено се беше увлякъл в мисли и четене. Беше далеч по-късно, отколкото си мислеше. Церемонията по встъпване в длъжност на президента щеше да започне всеки момент, а заедно с нея и дълготрайното завещание на Иън Брейди.

— Али, време е да тръгваме — каза Нина нежно.

Сам отвори вратата и пристъпи навън под плахото януарско слънце. Али го чу да шепне в микрофона си и го видя как слуша съсредоточено последните данни по сигурността. Когато Сам кимна, Нина тръгна напред и Али излезе от плюшения пашкул на лимузината и се озова сред огромна тълпа от политици, чуждестранни официални лица, знаменитости, репортери от различни световни медии, религиозни лидери, включително главата на Възродителния мисионерски конгрес пастор Таск, който беше специален гост на баща й, военни лица в пълни униформи и хора от Сикрет Сървис, които кръстосваха района и чиято численост се равняваше на морски пехотинци, които стъпват на вражеска територия.