— Джак — обърна се към него Карсън, — знаеш ли как е стигнал до Нина Милър?
— Не, но мога да направя обосновано предположение — каза Джак. — Нина е била травматизирана в ранните години от живота си. Брат й я е изнасилвал.
— Всичко това ни е известно — намеси се Пол. — Има го в досието й. Психологическият й профил е напълно нормален.
— Профилите, също като медицинския преглед на Али, могат да са погрешни — изтъкна Джак. — Това важи с още по-голяма сила за психотестовете. Нина не е могла да понесе мисълта, че брат й е щастливо женен мъж.
— Чакай малко. — Пол вдигна ръка. — Братът на Нина е бил убит преди дванайсет години при стрелба от движещо се превозно средство в Ричмънд, Вирджиния. Един изстрел в главата.
— Защо би ме излъгала за това? — Синапсите на Джак пак се възпламениха. — Ченгетата открили ли са кой е бил стрелецът?
Пол поклати глава.
— Освен куршума няма никакви други доказателства, както и мотив. Отказали са се и са решили, че става въпрос за сбъркана самоличност.
— Ами ако не е била? — попита Джак. — Ами ако Нина е срещнала Брейди преди дванайсет години? Ами ако той е предложил план: той убива брат й и в замяна тя му става съучастничка.
Пол се изпоти при мисълта за ужасните грешки, които беше допуснал в професионален и личен план.
— Брейди беше като гросмайстор. Планираше ходовете си далеч във времето — продължи Джак. — Онази нощ, когато полетя през прозореца, той ми сподели, че е убил родителите си. Тогава си помислих, че просто ме предизвиква, но сега виждам закономерност. Той смяташе, че ги е убил с пълно право, каквато и да е била причината. И в досието на Нина е съзрял възможност. Според мен той я е изнамерил. Нина виждаше в самотата си привилегия. Тя сподели, че това я кара да се чувства жива, че така е опознала сама себе си. Хората като нея са откъснати от себе си. Ще преминат и през най-взискателните психологически тестове, защото в дадения момент вярват на думите си.
Пол потръпна. Чувстваше как потното тяло на Нина се движи до неговото, усещаше дъха й в ухото си, дълбоките й пъшкания. Прималя му.
Джак направи рязко движение, за да се отърси от внезапната остра болка.
— В хода на разследването срещнах една млада жена, жилава и умна. В много отношения по-млад вариант на Нина. Брейди я държеше. Тя беше същата нихилистка като него. Обзалагам се, че е доловил тъмната страна на Нина и я е изкарал на показ. Бил е майстор в убеждаването.
С вътрешното си око Пол се видя как влиза в книжарницата и поръчва „Летен дъжд“, любимия роман на Нина. Продавачът настоя да прегледа книгата, преди да я купи. Тя проследяваше борбата на едно имигрантско семейство без корени и без образование, маргинализирано от едно безразлично общество. В онзи момент това не му направи впечатление, но в светлината на последвалите събития той се съгласи с Джак. Любовта на Нина към този роман беше отражение на вътрешната й тъмна страна. Защо не я беше доловил? Много ясно, че знаеше. Беше сляп за детайлите, защото нейната откъснатост, липсата й на корени, нежеланието й да се обвърже или създаде семейство я правеха перфектната любовница.
— Мили боже! — Президентът Карсън прокара ръка през косата си. — Целият този епизод е чудовищен. — Той извърна очи към Пол. — Моята администрация няма да проявява никаква толерантност към агентите психопати, Денис. Ти и колегите ти ще трябва да измислите напълно различна схема за преценяване на кандидатите. — Той се изправи. — Извинете ме, ще предам същото и на новия директор по националната сигурност.
Той се наведе през масата и сърдечно стисна ръката на Джак.
— Благодаря ти, Джак. От все сърце.
След като той си тръгна, Джак и Пол седнаха един срещу друг в неловко мълчание.
Джак се приведе напред.
— Ще го кажа само веднъж. Нека да е ясно. Въпреки че той положи всички усилия, не го убих аз. Той сам се уби.
— Вярвам ти. — Гласът на Пол звучеше уморено. — Какво се е объркало, Джак?
Джак се почеса по тила.
— Брейди, или каквото ще да е името му, повече не е бил добър за вас, сър. Единственото му желание е било да остави дълготрайно завещание. Искал е да направи изявление с величествени размери. Мисля, че ще се съгласите, че премахването на практически цялото американско правителство наведнъж, в момент, в който се предават юздите на властта, когато страната е най-уязвима, отговаря прекрасно на изискванията.
— Искаш да кажеш, че е правел политическо изявление?
— Съмнявам се. Брейди не е действал с такива съображения. Той презираше човечеството, мразеше това, което според него цивилизацията е причинила на света. Смяташе, че вървим към задънена улица.
Читать дальше