Ерик Лустбадер: Дъщерята на президента

Али попи с поглед гледката, сякаш гледаше филм. Откакто чу първите тактове на „Неонова библия“ на „Аркейд Файър“, се чувстваше така, сякаш се е пренесла в съня си и Рони Крей й шепне в ухото. Чувстваше се отнесена далеч и в същото време с учудващо ясно съзнание. Трябваше да довърши една мисия. Всичко друго потъна вдън земя и изчезна от поглед. В живота й нямаше нищо сложно. Всичко, което се изискваше от нея, бе да махне шишенцето, което някак си разбра, че е пришито в подплатата на палтото й, и в подходящия момент да го отвори. Какво можеше да е по-просто от това? Съзнанието й препускаше по пътеката, която Крей очерта, използвайки комбинация от убеждение, страх и коктейл от наркотични вещества, който включваше оптимална доза от отровата на рогатата пепелянка, чиято цел бе да подпомогне метаболизма й и химикалите да бъдат изхвърлени бързо от организма й, за да не бъдат засечени.

Вече приближаваше родителите си. Майка й я целуна, баща й се усмихна. Свиреха фанфари, говорителят на Белия дом се подготвяше да застане на трибуната, за да открие церемонията и да произнесе встъпителната реч. Между колоните на сградата на Капитолия висяха три огромни американски флага. Над тях куполът блестеше, огрян от слънцето.

Джак си проправяше път през тълпата, като на няколко пъти използва служебната си карта, за да мине през постовете на Сикрет Сървис. Стигането до подиума приличаше на преминаването през седемте кръга на ада — колкото повече се приближаваше, толкова по-бавно напредваше. Последните тактове на фанфарите заглъхнаха и говорителят на Белия дом застана на трибуната за встъпителната реч. Джак мина през последния охранителен пост и беше допуснат до малката сгъваема стълба, която водеше нагоре към подиума. Видя пастор Таск, министър Пол, съветника по националната сигурност, оттеглящия се президент. Погледът му се спусна покрай тях и накрая успя да зърне Али, застанала между майка си и баща си. На лицето й се четеше отнесено изражение, което беше виждал няколко пъти. Сега всички дребни детайли от странното поведение, на което беше станал свидетел, заеха мястото си в мозъка му — държанието й, когато я заведе при Крис Армитидж, съня й. И след това тя му каза: „Нищо не е наред. Страхувам се… Моля те, помогни ми.“ Какво й е сторил Брейди? Хипнотизирал ли я е, дрогирал ли я е? Вероятно и двете. Във всеки случай той я беше превърнал в бомба със закъснител. Фитилът беше запален и докато я гледаше как рови в подплатата на палтото си, той бързо си проправи път към нея.

Видя Сам, който се обърна, щом забеляза Джак бързо да пресича подиума. Очите на охранителя срещнаха тези на Джак и на лицето му се появи усмивка, която веднага изчезна, когато видя целта на Джак. Шишенцето беше отвън, обгърнато от ръката на Али. Сам и Джак го видяха едновременно. С отработено движение, което бе толкова плавно, че практически не можеше да се забележи, той измъкна шишенцето от ръката й, обви свободната си ръка около нея и я притисна силно към гърдите си.

Това беше то, помисли си Джак, докато се придвижваше с по-спокойна крачка към тях. Завещанието на Иън Брейди се превърна в пепел. Каквото и вещество да е инструктирал Али да пусне, то остана на безопасно място в шишенцето. Говорителят на Белия дом приключи с встъпителната реч и негово преосвещенство доктор Фред Граймс започна пламенната си молитва и благословия.

— Да се помолим. Благословен си, Господи Боже наш. Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е твое, що е на небето и на земята. Твое е царството, Господи, и ти си нависоко, като глава над всичко.

Зад него настъпи суматоха. Обърна се навреме, за да види как Хю Гарнър и трима от раболепните му слуги се качват на подиума и се насочват право към него. Ясно, тялото на Брейди е било открито. Без съмнение управителят със свинските очички от апартаментния комплекс на Брейди е идентифицирал Джак.

— Богатствата и славата са от тебе, и ти владееш над всичко; в твоята ръка е могъществото и силата и в твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.

Джак се шмугна още по-навътре в тълпата на подиума, търсейки с поглед Нина. Тя щеше да му помогне, щеше да му осигури прикритие, докато се измъкне. Тя трябваше да е от другата страна на Али. Все още липсваше една част от последното кубче на Рубик.

— Както е казал президентът Линкълн: „Нараснахме на брой, богатство и сила. Но забравихме Бог. Наш дълг е да се смирим през погазената мощ, да признаем националните си грехове и да се помолим за милост и опрощение.“