Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Чифт тъмни очи на квадратно лице с голяма челюст го изгледаха от горе до долу.

— Нямам интерес.

В момента, в който вратата започна да се затваря, Джак сложи крак между нея и касата и показа служебната си карта.

— Трябва ми една информация — каза той.

— Каква информация? — попита управителят с глас, наподобяващ ръмженето на питбул.

— Такава, каквато няма да искаш да ми дадеш, докато стоя тук, навън.

Тъмните очи се смалиха и заприличаха на свински.

— Да не си от Службата по имиграция и натурализация? Всичките ми работници са законни.

— Сигурно е така, но не ме интересува. Не съм от имиграционните.

Управителят кимна, Джак отмести крака си и вратата се затвори достатъчно, за да може господин Свински очички да откачи веригата. Джак се озова в апартамент с ниски тавани и малки стаи, които изглеждаха още по-малки заради огромния брой дивани, маси с всякакви размери и форми и столове — както тапицирани, така и обикновени. Бяха предостатъчно, за да обзаведат имението на Карсън в „Чеви Чейс“. Мениджърът изгаси звука на телевизора. Фред Флинтстоун и Барни Ръбъл се гонеха по екрана.

— Имаш ли наемател на име Чарлс Уитман?

— Не.

— Какво ще кажеш да провериш регистрите?

— Няма нужда — каза господин Свински очички. — Познавам всички, които живеят тук.

— Ами Рони Крей?

— Няма Крей тук.

— Иън Брейди?

Господин Свински очички поклати глава.

— Тц.

Джак реши, че не търси в правилната посока. Спомни си, че Али му спомена, че истинският Иън Брейди имал съучастничка.

— А Майра Хиндли?

— Не, но имаме Майрън Хиндли. Смяташ ли, че той е този, когото търсиш?

— Апартаментите имат ли шпионки? — попита Джак.

Господин Свински очички изглеждаше объркан.

— Да, защо?

— Всичките ли ключалки са като твоята?

— И още как. Вътрешни правила. Трябва да имам достъп до всички апартаменти.

— Трябват ми една метла, метална закачалка и ключ за апартамента на Майрън Хиндли. — Когато управителят тръгна да донесе нещата, Джак добави: — Ако чуеш силни шумове, това е бумтене от ауспуха на някой камион.

Апартаментът на Майрън Хиндли се намираше на третия етаж в дъното на сградата. Нищо изненадващо, защото ако беше на мястото на Брейди, Джак би се спотаил на точно същото място. Той разполагаше с две възможности. Първата беше да влезе през входната врата. Втората — да се качи по противопожарната стълба до двата задни прозореца на апартамента. Тъй като за Брейди щеше да е далеч по-лесно да избяга през входната врата, отколкото да се катери по прозореца, Джак реши да предприеме челна атака. Искаше му се Нина да е тук, за да поеме задната част на сградата, но тя беше с Али. Освен това след изричното предупреждение на министър Пол той реши да продължи сам след Брейди. Тази битка беше негова, а не нейна.

На всеки два метра по тавана на открития коридор имаше голи крушки в порцеланови абажури. На третия етаж Джак си изу обувките, надяна двата чорапа на дясната си ръка и докато напредваше по коридора, разви всички крушки. Кръгчетата светлина изчезваха едно по едно. След като се справи и с последната крушка, пак си обу чорапите и обувките. Стъпалата му бяха премръзнали и трябваше да изчака няколко минути да си възвърне топлината, за да е напълно маневрен.

Осветяван единствено от уличните лампи и някоя и друга преминаваща кола, Джак остави спортната чанта на бетонния под, разкопча ципа и извади малък флакон смазка WD-40 и режещи клещи. После съблече палтото си, закачи го на закачалката, закопча го и вдигна яката нагоре. След това изви горната част на закачалката така, че да се увие около дръжката на метлата, и подпря импровизираното плашило на парапета на коридора, точно срещу вратата на апартамента на Майрън Хиндли.

Застанал встрани от вратата, той напръска с WD-40 ключа, който господин Свински очички му даде, и без проблем го плъзна в ключалката, но не го завъртя. Вместо това взе режещите клещи и силно потропа на вратата. Едва успя да отдръпне юмрука си, когато три куршума минаха през вратата и пробиха дупки в палтото на Джак. Метлата се стовари върху коридора.

Джак завъртя ключа и отвори. Също като в апартамента на управителя, вратата се отвори съвсем малко и Джак бързо преряза защитната метална верига с клещите. Извади пистолета си и ритна вратата, но тъй като очакваше още един залп от изстрели, остана на място. След като такъв не последва, той се хвърли през прага, свит на топка, и се изправи с пистолет, насочен към стаята.