Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Али? Скъпа?

Все още обърната към Джак, Али изрече с устни, без да се чува глас: „Моля те, помогни ми.“

Джак се чувстваше разкъсан на хиляди парчета. Разочарова Ема, не искаше да разочарова и Али. Но какво можеше да направи? Бъдещият президент му даде заповед, която не можеше да пренебрегне. Али не беше негово дете. Оставаше й още една година до навършване на пълнолетие. Затова той направи единственото възможно нещо. Наведе се и й прошепна в ухото:

— Ще дойда при теб малко по-късно, обещавам ти. Става ли?

Докато се отдръпваше назад, видя как тя кимна, след което се обърна, слезе от колата и се озова в прегръдката на майка си.

— Джак.

Едуард Карсън стоеше от неговата страна, когато слезе от колата. Бъдещият президент разтърси енергично ръката му и после импулсивно го прегърна.

— Нямам думи — промълви той със задавен глас от преливащите емоции. — Върна ни момичето живо и здраво точно както обеща.

Джак гледаше Али. С ръка обвита около кръста й, майка й я поведе нагоре по тухлените стъпала към отворената входна врата.

— Така е — съгласи се Лин Карсън и се обърна към дъщеря си. — „Рандъм Хаус“ искат да напишеш автобиографична книга как си израснала и си станала дъщеря на президента.

— Тя е много специална млада дама — отбеляза Джак. — Искам Нина Милър и Сам Скот да бъдат назначени за нейна постоянна охрана. С Нина бяхме партньори в операцията по откриването на Али. Със Сам работехме заедно в Бюрото за алкохол, тютюн, оръжия и експлозиви, докато го преместиха в Сикрет Сървис преди три години.

Карсън кимна.

— Веднага ще се обадя където трябва. — Той погледна съпругата и дъщеря си за момент и пак се обърна към Джак. — Джак, с Лин искаме да присъстваш на церемонията по встъпването в длъжност горе на подиума заедно с нас. Сега ти си като член на семейството.

— За мен ще бъде чест, сър.

На прага Али се обърна и му се усмихна колебливо, след което ръката на майка й я обгърна и тя изчезна в света на привилегиите и властта.

Кой беше Иън Брейди? При други, по-нормални обстоятелства Джак би се заел да разбере това. Този случай обаче изобщо не можеше да се нарече нормален. В момента не го занимаваше мисълта кой е Иън Брейди, а защо е избрал това име. Несъмнено другите му псевдоними — Рони Крей и Чарлс Уитман — бяха пряко продължение на първия.

Според опита на Джак — опит на един пазител на закона с широки познания — престъпниците, дори най-интелигентните от тях, избираха псевдонимите си поради някаква причина. Един профайлър от ФБР, който дойде в Бюрото за алкохол, тютюн, оръжия и експлозиви във връзка с работата по един случай, каза, че придаването на значение на един псевдоним е подсъзнателен импулс, на който престъпниците не могат да устоят. С други думи, те не можеха да се възпрат. Джак беше сигурен в едно: името Иън Брейди имаше специално значение за този мъж. Номерът беше да разбере какво е това значение.

Параноята го подгони с пълна пара и Джак подмина компютрите, които бяха свързани с федералната мрежа, а това включваше и неговия в управлението на Бюрото за алкохол, тютюн, оръжия и експлозиви във Фолс Чърч. Помисли си, че му трябва интернет кафе. След двайсет минути зад волана най-после откри едно на „Чейс Авеню“ в Бетесда. Седна пред монитора и написа името Иън Брейди, но не стигна до нищо съществено. От друга страна, след няколко погрешни насочвания откри дистрибутор на кампеш — веществото, което Брейди по невнимание беше оставил по палтото на Кала Майърс. Записа си адреса и телефонния номер, излезе навън и провери за евентуални опашки. Под сянката пред една витрина извади новия си мобилен телефон еднодневка и набра номера на дистрибутора. Никакъв отговор — нито автоматично съобщение, нито гласова поща. Изобщо не се изненада. Дистрибуторът беше толкова дребен и неизвестен, че имаше съвсем примитивен уебсайт. Освен че не можеше да се направи поръчка на продукта онлайн, сайтът, изглежда, не беше обновяван от месеци.

„S&W Дистрибюшън“ се намираше в околностите на странно наречения град Мексико, Пенсилвания, на 250 километра северно от Чеви Чейс Вилидж. Като използва магистралите І-83N и US-22W, Джак стигна дотам за по-малко от три часа. Когато излезе от PA-75S, следобедът вече беше към края си. Ниското слънце се настани в дебелите облаци и после бавно потъна в тях. Със спускането на дългия зимен полуздрач сенките се удължиха.

„S&W“ се помещаваше в порутена постройка на хвърлей място от железопътните линии, които осигуряваха на Мексико целия бизнес, който можеше да получи. Нямаше начин да се определи какъв е бил първоначалният цвят на сградата, нито личеше какъв е сега. Джак изтръпна, защото на пръв поглед постройката изглеждаше изоставена, но после видя млада жена да излиза през входната врата. Тя носеше каубойски ботуши, дънки, дънково яке с пух и рипсен пуловер с висока яка. Когато той спря, тя се настани на стъпалата, разтърка една цигара и я запали. Наблюдаваше го с пронизващ поглед, докато той слизаше от колата и се приближаваше към нея. Имаше интересно, ъгловато лице. Леката асиметрия я правеше красива. Беше слаба и дребна и по всяка вероятност наближаваше трийсетте.