Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Нина стана от облегалката на дивана.

— Тогава как се разгорещи тук?

— Една година работех за „Голдман Сакс“ и ненавиждах всяка минута, прекарана там. Когато напуснах, реших, че искам сам да съм си шеф. Хлебарницата още функционираше донякъде. Видях възможност. Навлязох в бизнеса, инвестирах в реклама, в програма за сближаване с обществото. Постепенно изградих бизнеса до нивото, до което имах нужда да го разширя.

— И погледни се сега — каза Нина.

Джак опря юмруци на бюрото.

— И очакваш от нас да ти повярваме, че не си станал член на П-2.

— Не съм — отрече Толкан. — Кълна се.

— Какво се случи? — попита Нина.

— Чувствах се засрамен от себе си. Върнах се в ПАСП, но те не искаха да ме приемат. Крис каза, че повече не може да ми се има доверие.

Джак започна:

— Този твой приятел…

— Не ми е приятел.

— Колега или какъвто ще да е. — Джак се надигна. — Как се казва?

— Рон Крей.

Нина провери разпечатката, която им даде Армитидж.

— Тук е — съобщи тя и прочете на глас домашния му адрес.

— Фалшив е. Крей ми каза. Той е много потаен.

Джак се зачуди защо името му звучи толкова познато. Напъна мозъка си, но отговорът остана безнадеждно недосегаем.

— Тогава къде живее господин Крей? — попита.

— Така и не ми каза, а аз не съм го питал — отговори Толкан. — Но работи в болницата „Сисли Мемориъл“.

— Чувал съм я — каза Джак. — Това е рехабилитационен център за възрастни хора. Физически и психиатричен.

Толкан кимна.

— Рон е медицински работник там. В психиатричното отделение.

Ансамбълът от съвременни сгради на „Сисли Мемориъл“ заемаше голяма част от един имот на „Слийпи Холоу Роуд“ в покрайнините на Фолс Чърч, Вирджиния. Нина предложи да позвънят и да проверят дали Крей е на смяна, но Джак не се съгласи.

— Преди всичко искам да избегнем вероятността да го предупредят. На второ място, дори и да не е там, от „Личен състав“ би трябвало да имат негова актуална снимка.

Оказа се, че Крей не е на дежурство. Всъщност шефът на психиатричното отделение ги уведоми, че не работи там от две години.

Насочиха ги към „Личен състав“, откъдето получиха последния известен адрес на Крей, който съвпадаше с този в списъка, даден им от Крис Армитидж. Но снимката на Крей беше унищожена.

Крей живееше на „Тайлър Авеню“, на не повече от шест минути път. Нина мълчеше почти през цялото време. Накрая се обърна към Джак:

— Сигурно ме мислиш за голяма невротичка.

Джак се концентрира върху шофирането. Този район до голяма степен му беше непознат и искаше да е сигурен, че е прочел всеки един пътен знак.

Нина прие мълчанието му за съгласие.

— Да, така си мислиш.

— Какво те е грижа какво мисля?

— От една страна, работим заедно. От друга, аз те харесвам. Мозъкът ти не работи като на останалите, досега не съм срещала такъв като теб.

— Ще го приема за комплимент.

Тя леко кимна в знак на съгласие.

— За много кратко време започнах да вярвам на твоите така наречени предчувствия.

— Би ли ги нарекла по друг начин?

Тя кимна.

— Да, ако имах дума, с която да ги опиша. Но каквото и да представляват, те са нещо повече от предчувствия. — Тя облегна глава назад. — Ако прекарам още време с теб, ще започна да се съмнявам в собствените си възприятия досега.

Тя сложи ръка върху неговата.

— Между нас прехвърча нещо под старите дъбове, където Ема е бягала от училище през нощта. — Показалецът й се сви и нокътят й одраска леко и еротично дланта му. — Защо не продължим от този момент нататък?

Той натисна спирачките, за да разчете уличния знак. А и въздухът между тях да се разведри.

— Слушай, Нина, поласкан съм. Но за да няма недоразумения, аз не си падам по чукането.

— Твърде много усложнения?

Образът на Шарън стоеше до него — с дългите й крака, придобили съблазнителен тен, коса, преметната през лицето й, и онзи загадъчен поглед, който той обичаше, защото така и не успя да разбере напълно какво означаваше или предвещаваше.

— И това също.

— А ако не бяхме партньори? Мога да уредя…

— Ще е без значение.

— Прям си. — Нина махна с ръка. — Бившата още ти е под кожата?

Той зави по „Тайлър Авеню“ и забави ход. Почти пълзяха.

— Добре, забрави. Уважавам личното пространство. Във всеки случай, самотата крие в себе си определено предимство. Кара те да се чувстваш жив, запознава те със самия теб.

Джак се подразни.

— Нямах предвид това.

— Ти просто не го изрече. — Тя извади цигара и я запали. — Имам един въпрос. Имаш ли представа с кого се е срещала Ема под дъбовете?