Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Искам да ти помогна, Денис, но докато Али не се върне жива и здрава, ръцете ми са вързани. Докато съществува подозрение, че или П-2, или ПАСП стоят зад нейното похищение, не мога да застана срещу президента.

— Разбирам първостепенната ви грижа, сър, но имаме усложнение.

Сините очи на Карсън се впиха в тези на министъра.

— Какво усложнение?

— Хората, които изпратих да пазят Макклюр, са били компрометирани.

Цялото внимание на бъдещия президент се насочи към него.

— В какъв смисъл компрометирани?

— Хората на президента са им дали заповед да го очистят.

Обгърна ги мъртвешка тишина.

— Джак добре ли е?

— Да, сър.

— Не искам друг подобен инцидент — каза Карсън. — Ясно ли е?

Пол замръзна. Добре разбираше кога го укоряват, а този беше напълно заслужено.

— Абсолютно, сър.

Мрежата му за сигурност беше скъсана някъде по веригата. Възможно най-бързо трябваше да открие къде.

Карсън се отдалечи, изгледа бледото му, набраздено лице в огледалото и после се обърна.

— Денис, щом президентът се е докопал до хората ти, значи знае. Джак не е единственият в смъртна опасност. Това важи и за нас.

— Да, сър — Пол кимна. — Това е проклетата истина.

Мина доста време, откакто Джак се събуди с ужасяващо главоболие. Той изпълзя от леглото извънредно внимателно, като алпинист, получил световъртеж, бавно се замъкна до душа и пусна студената вода докрай, за да не стигнат писъците му до нечии уши.

Десет минути по-късно, когато Нина се обади, вече се беше измъкнал от тинята и се беше сдобил с гръбначен стълб. Изчисли, че докато тя се появи, той може да придобие получовешки вид.

Все пак я остави тя да кара до хлебарницата „Ол Ъраунд Таун“. Денят беше хладен, но слънчев, и промяната бе добре дошла. Но според метеорологичната прогноза към тях се приближаваше нов фронт, който щеше да излее върху главите им порой.

Той не беше в настроение за разговори, но съвсем скоро забеляза, че Нина често-често надзърта към него с крайчеца на окото си.

Най-накрая тя се осмели да сподели мнението си за физическото му състояние.

— Приличаш на парцал.

— Така става, когато изкараш седмица без сън. — Той я изгледа с интерес. Беше облечена в сив вълнен костюм и кремав кашмирен пуловер. — Затова пък ти изглеждаш свежа като краставичка.

— И също толкова хладна — разсмя се Нина. — Обзалагам се, че си го помисли.

— Всъщност мислех си какво ще правим, ако Джоаким Толкан още не се е върнал от тъжното си посещение в Маями Бийч. Или още по-зле, ако историята, която е поднесъл на Оскар, е лъжа.

— Откога стана такъв песимист?

— От снощи — отвърна Джак повече на себе си, отколкото на нея.

— Какво се е случило?

— Бившата ми жена — горчиво отговори Джак.

— Съжалявам, Джак. — Нина сложи ръка върху неговата за малко. — Веднъж пробвах да се сближа отново с едно старо гадже. Единствената полза беше, че разбрах защо сме скъсали.

Джак искаше да приключи с темата за бившите.

— Израснах в този район. Имам много спомени — и хубави, и лоши. Както и загадки.

— Какви загадки?

— Примерно двойно убийство в „Макмилън Резервоар“.

— Останало е неразкрито?

Джак кимна.

— Не само това. Спомням си, че нямаше абсолютна никаква информация за убитите.

— Това вече е наистина странно — призна Нина.

Джак направи завой.

— По онова време тук се подвизаваше Иън Брейди.

— Кой е той?

— Никой не знаеше, никой нямаше идея откъде се взе. Но имаше много мангизи, бих казал твърде много за местен наркопласьор. Доставяше хероин и бог знае какво още. Другите доставчици биваха хванати или убити, но не и Брейди. Никой не можеше да го пипне с пръст.

Пред хлебарницата беше паркиран спортен тъмночервен мерцедес и според Джак това бе добър знак. С влизането им звънчето звънна. Зад тезгяха стоеше Оскар.

— Шефът току-що дойде — съобщи той, веднага щом ги видя да влизат. — Изчакайте тук. — Той изчезна отзад. След малко се върна заедно с мъж, чиято единствена генетична връзка с баща му беше матовата му кожа. Беше висок и строен, но все пак спретнат като Сирил.

Изражението му издаваше почуда и любопитство, но не и мрачно лукавство като това на баща му.

— Оскар каза, че сте искали да ме видите.

— Точно така.

Нина извади служебната си карта от вътрешната сигурност. Джак се представи и изказа съболезнованията си за загубата му.

Джоаким Толкан протегна ръка.

Джак не очакваше това. Не желаеше да стисне ръката на Джоаким Толкан, сина на един убиец, но нямаше друг избор. В момента, в който го направи, почувства как през ръката му преминава електрически ток. Като че ли осъществи контакт със Сирил Толкан отвъд гроба.