Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Добре ли сте, господин Макклюр? Пребледняхте за момент.

— Добре съм — излъга Джак.

— Просто искаме да ни отделите малко от времето си, господин Толкан — обади се Нина с възможно най-неутрален тон.

— Няма проблем — Джоаким Толкан вдигна ръка. — Какво ще кажете да продължим разговора в офиса ми? Така ще можем да поседнем и да се отпуснем. — Той се обърна към Оскар. — Кафе за гостите ни?

Докато Нина минаваше покрай Оскар, той с намигване й подаде шоколадова бисквита.

Толкан ги поведе през помещението с фурните, където беше по-горещо и от пъкъла въпреки вентилаторите и климатичната инсталация. После минаха през една врата вдясно.

Джак се озова в изненадващо просторен, приятно обзаведен офис с тапициран диван, ниска масичка и две лампи. Вдясно имаше баня с тоалетна, а до нея — късо коридорче, което водеше към стая, която явно играеше ролята на спалня.

— Оставам тук по всяко време на денонощието — обясни Джоаким Толкан, забелязвайки критичния поглед на Джак. Той сви рамене. — Във всеки случай, напоследък няма смисъл да се прибирам у дома. Къщата се превърна в територия на съпругата ми, която скоро ще стане бивша.

Докато Джоаким се настаняваше зад бюрото си, Оскар пристигна с поднос с чаши и каничка кафе, плъзна го по ниската масичка пред дивана и излезе, като затвори вратата след себе си.

— Сипете си. — След като нито Джак, нито Нина се приближиха до подноса, Толкан каза: — Любопитен съм. Какво иска Министерството на вътрешната сигурност от мен?

— Член ли сте на ПАСП? — попита Джак.

— Доколкото знам, това не е престъпление.

— Махнали сте се оттам преди три месеца и половина — обади се Нина.

— Това също не е престъпление. — Толкан сплете пръсти. — Може ли да попитам накъде води това?

Джак закрачи бавно из стаята, изучавайки всичко наоколо.

— П-2.

Толкан примигна.

— Моля? Може ли да повторите?

— Да — обърна се Джак към него, — но това няма да подобри нещата.

Толкан разпери ръце.

— Какво е П-2?

— Явно не чете вестници. — Седнала на страничната облегалка на дивана, Нина отхапа малко парченце от шоколадовата си бисквита. — Наистина е много вкусно.

— Слушайте. — Джак тръгна към бюрото. — Нямаме настроение за лъжи.

Толкан поклати глава.

— Лъжи за какво?

Дали всичко беше плод на въображението на Джак или Джоаким Толкан заприличваше все повече на баща си Сирил в последните му години? Джак не можеше да понесе мисълта. Тъкмо се канеше да нанесе удар на Толкан, когато без всякакво предупреждение Нина запрати бисквитата си право в главата на Толкан. Ръбчето й го улучи точно над лявото око и импровизираната ракета се строши при удара.

Толкан инстинктивно вдигна ръка към лицето си.

— Какво, по дяволите…?!

Джак се протегна, сграбчи Толкан за ревера, измъкна го от удобния му стол и жертвата му провисна над бюрото. Вратовръзката му „Хермес“ беше посипана с бисквитени трохи и парченца шоколад.

— Не ни слушаш, Джоаким. — Лицето на Джак беше зачервено. В очите му трепкаха смъртоносни пламъчета. — Нямаме време за игричките ти. — Джак го бутна обратно на стола. — Разкажи ни за участието си в П-2.

Толкан пребледня. Изглеждаше потресен.

— Положих клетва за тайна.

— Предаността ти е достойна за възхищение — каза Нина със смразяващ тон, — но не е подходяща за случая.

— Изплюй камъчето, Джоаким! — избуча Джак.

Толкан изписка слабо.

— Добре, но наистина няма кой знае какво за казване. — С трепереща ръка той махна косата от челото си. — Чух за П-2 от човек, с когото работех в ПАСП. Напуснах заедно с него, защото той каза, че ПАСП са твърде бавни и туткави, твърде консервативни, за да постигнат нещо. Каза, че ако наистина искам промяна, има друга група, към която можем да се присъединим. Такава, която върши работа. Звучеше ми добре и затова се съгласих. След това разбрах, че П-2 прилага насилствени методи.

— Това не те ли привлече? — попита Джак.

— Какво? Не.

— Но баща ти беше насилник.

Джоаким изгледа Джак с голяма доза страх.

— Какво общо има баща ми с това?

Джак отвърна:

— Крушата не пада по-далеч от дървото.

Толкан поклати глава.

— Не ме разбрахте правилно.

Нина кръстоса ръце пред гърдите си.

— Тогава ни осветли по въпроса.

Толкан кимна.

— Истината е, че след като разбрах как баща ми успява да си позволи луксовете, на които се наслаждавах като дете, се отдръпнах колкото е възможно по-далеч от него. Повръщаше ми се от начина, по който всяка неделя ни водеше на църква, как коленичеше, отправяше молитвите си към Исус, цитираше откъси от Библията и след това излизаше и вършеше… нещата, с които се занимаваше. Не исках нищо от него — нито контактите му, нито кървавите му пари. Докато бях в колежа, работех и учех едновременно. Завърших магистърска степен по бизнес администрация в Джорджтаун.