Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Армитидж се подчини.

Точно след три минути Джак зави наляво по „Клейборн Драйв“. Попаднаха в скъп квартал с големи, изискани къщи сред просторни тревни площи и елегантни градини пред тях.

Джак, който с едно око следеше случващото се в огледалото за обратно виждане, забеляза сивото беемве да завива след тях. Характерната му муцуна тъкмо стъпи на „Клейборн“.

— Защо намаляваш? — Армитидж вече наистина беше разтревожен. — Ще ни настигнат преди…

— Млъкни и запиши номера на беемвето — изстреля Джак.

— Готово — отвърна Армитидж, докато драскаше припряно.

Джак чу сирени по „Кърби“, които идваха право към тях.

Когато беемвето приближи достатъчно отзад, той внезапно завъртя волана наляво. Колата прескочи бордюра, качи се на тревата, мина през нисък жив плет от чемшир и се скри зад къщата точно когато две коли на Бюрото за алкохол, тютюн, оръжия и експлозиви с включени сигнални светлини и виещи сирени свиха по „Озбърн Драйв“ и заклещиха мистериозния сив преследвач.

— Тоя, дето ще го видим, не си пада по непознати — предупреди го Гъс. — Плюс това не обича белите, демек — две черни точки за теб.

— Тоест да остана в колата ли? — попита Джак.

Гъс завъртя волана и бавно тръгна по „Ти Стрийт“.

— Да бе, остани, че Мармозетката да дойде да ти пусне куршум в главата. Хич и не пита. Засмърди ли му — действа.

— Какво е мармозетка? — поинтересува се Джак.

— Няк’ва маймуна май, катери се по върховете на дърветата в горите, абе, нещо такова.

— Виждал ли си някога? Имам предвид истинска мармозетка.

— Аз, не.

Очите на Гъс проучваха улицата. Джак усети как нещо в приятеля му се изопна, толкова беше съсредоточен.

— Кога мислиш ми остава време за зоопарк?

Между Шестнайсета и Седемнайсета улица Гъс спря до бордюра и изключи двигателя.

— Ето ни в „Анакостия“. Не ти е мястото тука, чат ли си? Затуй стой близо до мен, не продумвай ни дума и не си завирай носа в чуждите работи, нали тъй?

— Да.

Огромният двигател на континентала заглъхна като часовник, който е спрял да работи. Жегата на ранната вечер се просмука вътре и започна да натежава в охладения от климатика въздух. Гъс изсумтя и отвори вратата.

Намираха се на улица с тесни, подредени в редица къщи, обковани с олющени дъски. Миниатюрните избуяли предни дворове бяха разделени от телени мрежи. Голяма немска овчарка се разлая и се хвърли срещу оградата, челюстите й тракнаха.

— Хей, Годзила! — Гъс се приближи към оградата, а Джак го следваше плътно. — Комшията на Мармозетката държи Зила полугладен, та да напада всеки, дръзнал да приближи. — Гъс бръкна в джоба си, извади шепа кучешки бисквити и ги хвърли през оградата. — Не трая да гледам животно, към което се отнасят лошо.

Докато Годзила хрускаше първата бисквита, Гъс и Джак се приближиха до съседната къща.

— Баща ми беше ловец на бездомни кучета — обясни Гъс. — Ей, човече, казвам ти, дъртият мразеше работата си. През цялото време да се оправя с тях — бяс, кофти отношение, с всичко се е сблъсквал.

Гъс поведе нагоре по стъпалата на една къща, боядисана в цвят на вечерно небе. Жалузите бяха чисти и бели, а покривът без накатранена хартия като съседните къщи.

— Тук е. — Той почука на вратата.

Последва кратка пауза, след което мъжки глас извика:

— Влизай!

В мига, в който Гъс отвори вратата, отекнаха три изстрела и Гъс безцеремонно изблъска Джак обратно на верандата. Ушите на Джак пищяха и той не можеше да чуе нищо, но както беше проснат на земята, видя как Гъс извади от сакото си „Магнум .357“ и отвори вратата с трясък. Извика нещо на Джак, докато изчезваше във вътрешността на къщата, но Джак не успя да чуе нищо.

Джак се изправи и изтича вътре. Докато минаваше през вратата, забеляза три дупки от куршуми в дървото. Беше странно да усеща, че се движи, а да не чува нищо друго, освен кънтенето в ушите си, зад което се криеше мъртва, всепоглъщаща тишина. Все едно целият свят беше натъпкан с памучни топки.

Тичайки след Гъс, той се озова в слабо осветена стая, толкова претъпкана с книги, плочи, списания, разхвърляни дрехи, шапки, обувки, кецове, че приличаше на лабиринт. Плафоните на тавана бяха махнати и се виждаха голи петна като скривалище на краставо куче. Вместо това множество лампи върху масите, столовете и пода осигуряваха странна цветна светлина. Само след миг Джак осъзна, че всички абажури бяха покрити с цветни парчета плат, които засенчваха и оцветяваха светлината.