Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Първия ден Гъс му каза: „През целия си живот съм бил отшелник, винаги съм се стремял да съм по-щастлив от баща си, но при всеки опит на пътя ми се изпречваше бял. Затова накрая се отказах и се оттеглих в моя собствен свят, където съм цар на замъка.“

През задната врата на „Хай Лайн“ влизаха много инспектори от полицията. Макар на външен вид да не си приличаха, на Джак му се струваха еднакви: с твърд и суров поглед и намусени. Всички те бяха виждали достатъчно из улиците, които бяха призвани да пазят, а често дори и прекалено много: твърде много ярост, горчивина, завист и злоба, кръв. Те обитаваха блато, дълбоко в света на организираната проституция, контрабандата на наркотици, наемните убийства, войната за територия. Във вечно бдящите им очи имаше желание за кървава мъст. Джак го виждаше, надушваше го като острата миризма на задушлив газ.

Всички искаха от Гъс едно и също — сведения, за да щракнат белезниците на бандитите. Искаха арести без усложнения — арести, които няма да ги ударят обратно като бумеранг. А Гъс можеше да им бъде полезен, защото търгуваше с информация и именно информацията го хранеше. Понякога замъкът му се оказваше недостатъчно голям, за да задоволи желанията му, но беше населен с армия от доносници и информатори, които той поставяше на място, с озлобени ренегати и амбициозни политици — списъкът изглеждаше безкраен.

Каквото и да искаха тези детективи, Гъс обикновено го имаше или поне можеше да им го осигури в рамките на няколко дни. И всичко си имаше цена, разбира се. Те плащаха неохотно и с явна неприязън. Знаеха цената на стоката.

Един от редовните посетители на Гъс беше детектив на име Станц. Лицето му беше набръчкано като използвана салфетка, а месестите му рамене непрекъснато бяха приведени като на боксьор, хванат натясно. Носът му представляваше безформена маса, счупен в улични разпри, докато е бил на възрастта на Джак, и след това ненаместен както трябва. Пушеше като комин и говореше така, сякаш гърлото му беше постоянно задръстено от катран и никотин.

Десетилетията работа в полицията не бяха заличили вкуса му към доброто облекло. Разкопчаваше копчето на елегантното си сако и леко повдигаше крачолите си, преди да седне на дивана. Запалваше цигара „Кемъл“ без филтър и вдишваше дълбоко.

— Свърши добра работа със случая Гонсалес. — Той подаде дебел бял плик на Гъс. — Негодникът няма да може да прави пари от кока или други гадости в близко време.

— Целта ни е да помогнем. — Гъс напъха плика в един джоб, без да го отвори. Очевидно имаше доверие на Станц.

— Като го спомена… — Детективът махна парченце тютюн от върха на езика си, — шефът ми диша във врата за двойното убийство до „Макмилън Резервоар“.

Гъс се намръщи.

— Казах ти. Работя върху туй.

— Работенето не е достатъчно. — Станц се наведе напред и застана на ръба на дивана. — През последните три седмици животът ми се превърна в жив ад. Никакъв сън, никаква почивка. Мамка му, дори не мога да си получа обичайната доза чукане. Знаеш ли какво означава това за мъж на моята възраст? Чувствам си простатата уголемена като топка за софтбол. — Пепелта в края на цигарата му потрепери колебливо. — Гъс, задникът ми се пече на огън. Три седмици разпити, повторни разпити, ровене в стари случаи, обстойно проучване на квартала, облизване на всяка една шибана кофа или контейнер за боклук в търсене на нож или друг остър инструмент, с който са убити жертвите. Чувствам се на ръба. И какво да напиша в доклада до шефа ми? Какво ще докладва той на началника на отдел „Разследвания“? И какво ще каже началникът на комисаря и на кмета? Разбираш ли в какъв омагьосан кръг се намирам? Целият този шибан натиск има не само верижен ефект. Аз съм този, който ще понесе удара.

Той смачка цигарата си и се изправи.

— Дай ми името на бандита. В противен случай се оттеглям и ще повлека всички след мен.

Очите на Гъс се притвориха, при което Джак усети опасното напрежение във въздуха и несъзнателно направи крачка назад.

С ленив глас, който според наблюденията на Джак предвещаваше опасност, Гъс каза:

— Ти си в полицията колко? Трийсет години?

— Трийсет и три, ако бъдем точни.

— Не — Гъс поклати глава. — Трийсет и три години, осем месеца и седемнайсет дни.

Станц замига недоумяващо. Нямаше ни най-малка представа накъде води всичко това. Но Джак беше наясно и не можа да се сдържи да не се усмихне тайно.

— Доста време — провлече Гъс. — Бая лайна са се натрупали за толкоз години.