Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

И все пак понякога Джак чуваше музика. Част от него се свиваше, но самата музика — бавна, тъжна, смирена дори в кипящия й гняв — го привличаше. Постепенно той овладя вътрешния си страх и се осмели да се промъква долу. Тогава до ушите му достигаше мъжкият глас, дълбок, по-плътен и по-изчистен от този на Джеймс Браун. Сядаше на най-долното стъпало с обвити около кокалестите си колене ръце и се полюшваше леко в такт. В продължение на час-час и нещо се потапяше в реката от скръб и поглъщаше звуците, които го пронизваха до мозъка на костите и с тъгата си го издигаха на златна каляска, за да го пренесат над насмолени покриви, мигащи светофари, надути клаксони, свирещи спирачки, пиянски викове, в царство на пълно блаженство.

След като и последните ноти утихнеха, Джак се качваше обратно по стъпалата, изпълзяваше в леглото си и се унасяше в дълбок, безпаметен сън.

Всяка вечер музиката достигаше до ушите му и ритуалът се повтаряше: той се промъкваше тихо по стълбището и седеше сам, но не самотен, а свързан с един невидим свят чрез музиката, чрез думите, чрез гласовете на мъже, които са видели неща, които самият той не можеше дори да си представи.

През уикендите пастор Таск посвещаваше Джак в тайните на Божието дело. Работните му дни минаваха в „Хай Лайн“, където наблюдаваше, подреждаше и изготвяше каталози на тъжния парад от вехтории, които разорени клиенти донасяха на Гъс, за да ги оцени и ако прецени, че са подходящи, да ги приеме срещу скромни суми в брой. Скоро Джак научи, че повечето клиенти никога не се връщаха за заложените вещи, въпреки че те вероятно им бяха ценни по някакъв техен си начин, непонятен за никого другиго. Всеки месец Гъс провеждаше търг, на който разпродаваше стоките, непотърсени в рамките на половин година — едно от условията на договора с „Хай Лайн“. Винаги сред старите китари, часовниците „Таймекс“, брошките и златните медальончета се намираше и по някоя ценна находка. Несъмнено Гъс правеше пари от тези трансакции, макар че след по-малко от седмица на работа Джак знаеше със сигурност, че огромният му работодател си изкарва прехраната в задната стаичка.

По време на един подобен търг Джак се натъкна на кашон с комикси. Изпълнен с вълнение, започна да се рови из тях, докато не си даде сметка, че гледа собствените си книжки. Вероятно баща му беше дошъл през някой уикенд, докато той е бил с пастор Таск, и ги е заложил. Джак веднага разбра, че баща му никога не е имал намерение да се върне за тях. Обзе го неописуемо чувство на свобода, тъгата и радостта се сляха в едно, също като онази странна емоция, която го привличаше към меланхоличните вечерни музикални изпълнения на Гъс.

За миг се замисли дали да не помоли Гъс да удържи цената на комиксите от заплатата му. После отвори един и се зачете. Почти веднага го дръпна настрани, отвори друг и още един, и още един. Остави всичките настрани. После взе кашона и го сложи на щанда за продаване.

Едва когато вдигна поглед, разбра, че Гъс го е гледал през цялото време.

Една сутрин, около седмица след търга, когато слезе за закуска, видя, че го чака подарък.

Стоеше и зяпаше големия пакет на кухненската маса. Гъс беше надянал готварска престилка и целите му пръсти бяха в брашно.

— Е, айде, хлапе, отвори го.

— Нямам рожден ден днес.

Гъс умело изля четири топчета тесто в опушен чугунен тиган.

— Не щеш да го дам на друг, а?

Думите на Гъс изпълниха Джак с трескавост. Пръстите му трепереха, докато разкъсваше хартията. Вътре имаше квадратна кутия с капак. Отвори го: грамофон и три албума — на Мъди Уотърс, Хаулин Улф и Фетс Домино.

Гъс обърна с пръсти царевичните питки и каза:

— Животът без блус, това вече е грях. Блусът разказва истории — живота на хората, които са го създали.

Той плъзна една чиния с царевични питки по масата.

— А сега си изяж закуската. Довечера ще изслушаме плочите заедно. Няма смисъл да седиш сам на твърдите стъпала.

След шест седмици Гъс реши, че Джак е готов да наблюдава сделките в задната стая. Тя представляваше студено помещение с размери 3,5 на 3,5 метра, обзаведено с диван и два фотьойла, между които имаше бюфет с наредени бутилки алкохол и старомодни чаши за уиски от блестящ кристал. Всеки ден едно момиче идваше да почисти — да забърше прах и да мине с прахосмукачка. Гъс беше извънредно взискателен по отношение на мястото, където сключваше сделките си.

Джак имаше опасения, че този бизнес е свързан с наркотици, защото Сирил Толкан се занимаваше именно с това, а беше повече от ясно, че Гъс и Сирил са конкуренти. Но тревогите му се оказаха напразни. Сделките в задната стаичка бяха от съвсем друг характер.