Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Али го слушаше с наострени уши. Чувстваше се напрегната като изопната струна, като извадена от себе си, сякаш е получила привилегията да излезе от тялото си, да се рее като дух над хората отдолу. И заедно с това чувство дойде и усещането за енергия и сила.

— Ти и аз, Али, сме потъпквани от този религиозен масов маскарад във вид на демократично управление. Колко пъти трябва този президент да каже, че не го е грижа какво мислят хората или Конгресът, че той знае кое е най-добро за нас, кое е правилно. Той има предвид, че неговият Бог знае, но всъщност неговият Господ не съществува. Неговият морал е заблуда, измислена от така наречените праведници, за да подкрепят твърдението си, че всяко тяхно решение е правилно, че цялата критика, насочена срещу тях, идва от един радикален ляв елемент. Те се опитаха да направят твърдата вяра в Господ синоним на патриотизъм, а здравословния скептицизъм — в синоним на държавна измяна. Ние трябва да се борим срещу този фалшив морал, трябва да го спрем, преди заразата му да се е разпространила твърде много.

Той стисна ръцете й за последно и ги пусна.

— Сега ме познаваш. Не съм казвал тези неща на друг човек.

Той се изправи и тя усети, че се оттегля. Искаше й се да му извика да остане, но знаеше, че не трябва. Бе научила урока си.

— Иска ми се да ти вярвам, Али. Това е най-горещото ми желание. Но все още предстои да докажеш, че заслужаваш доверие. — Гласът му отслабваше. — Вярвам, че ще се справиш. Имам вяра в теб.

Джак не се върна повече у дома. Но се страхуваше, че баща му ще се опита да го намери, че ще използва властта си, за да го завлече обратно в стаята, през чийто прозорец се виждаше мигането на светофара и която беше заложник на скърцанията и скриптенията от среднощните стъпки на баща му.

Къде отиваш, когато изчезнеш от схемата, изградена от системата? Обратно към деня, в който си станал войник, или, ако си имал романтична душа, към деня, в който си постъпил в Чуждестранния легион. Но тези златни дни отдавна бяха избледнели. „Извън схемата“ за Джак означаваше да остане с Гъс.

Гъс притежаваше „Хай Лайн“, заложна къща на „Канзас Авеню“, където тротоарът лепне от телесни течности и по всяко време на годината влажен и упорит вятър блъска по мръсните врати на магазините.

Джак застана пред вратата на заложната къща в седем сутринта в деня след инцидента в хлебарницата и зачака Гъс да се появи.

Онзи не показа с нищо, че е изненадан.

— Ха, на бялото момче му е харесал булгурът. — Той отключи вратата и вдигна ролетката. — Трябваше да се сетя.

— Няма да се прибера вкъщи. — Джак последва Гъс в „Хай Лайн“ — дълго, тясно пространство със стъклени витрини вдясно и огромно огледало на стената вляво. Беше невъзможно да направиш каквото и да било, дори да си бръкнеш в носа, без Гъс да те види. — Искам да работя за теб.

Гъс включи флуоресцентното осветление, а след това и климатика, който забоботи на пресекулки.

— Е, мога да кажа „не“ въпреки туй, което ми каза пастор Таск. — Още светлини грейнаха в задната част на магазина. — Ха, той си мисли, че е гепил Господ за шлифера. — Лампите в стъклените витрини затрепкаха, преди да осветят заложените стоки. — Като те оставих вчера, ударих по някоя жица тук-там. Знам му спатиите на Сирил.

Гъс застана зад щанда, провери касата и напъха вътре пачка банкноти. После вдигна поглед. На лицето му се четеше лека изненада.

— Казвам се Огъстъс Търлингтън Трети, няма майтап. Т’ва име ме вкарва във всеки кънтри клуб в Америка. Докато не ми видят черната муцуна. — Той изсумтя. — Е, к’ви ги крепиш оттатък тезгяха? Така няма да научиш занаят.

В „Хай Лайн“ се отбиваха татуирани мъжаги, прегърбени типове, печелещи от порнография, буйни колумбийци, широкоплещести сводници, наркопласьори с жълтеникави лица и подкупни ченгета, чиито шкембета вървяха пред тях.

В началото работата на Джак се състоеше в изпълняване на нарежданията на Гъс или поне така си мислеха клиентите. Но всъщност той ги наблюдаваше така, както можеше само той, и изпиваше с очи всяка сделка.

— Искам да си в час к’во става тук — каза Гъс първата сутрин. Той изобщо не беше изненадан да види Джак пред магазина си. — Задачата ти е да опознаеш всяко копеле, дето редовно ми се носи тука.

Гъс живееше в голяма къща в края на „Уестморланд Авеню“, точно отвъд границата на Мериленд. Колкото и невероятно да звучи, къщата му беше заобиколена от дървета и гъсти храсти. Джак имаше собствена стая на горния етаж. Като погледнеше през прозорците, си представяше, че се намира в къща в клоните на дърво, цялата покрита с листа и защитена от зеленината. В извивката на един клон имаше гнездо, оцвъкано с курешки и пълно с перушина, което по това време на годината беше празно, но напролет нещата стояха другояче. Сутрин зеленото кътче беше осеяно в злато, а през нощта застинало под сребърен блясък. Като се изключат птиците и цикадите през август, наоколо беше тихо и спокойно.