Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Какво е това? — разтревожено попита Джак.

Гарнър го издърпа обратно в коридора за момент.

— Доведохме двамата лидери на Първите американски светски проповедници — тихо обясни той. — Някои от членовете на организацията са изчезнали и отново са се появили като П-2. Най-малкото ПАСП е тренировъчен лагер за П-2 терористи. Според нас това е законна фасада, зад която се крие революционната групировка.

— Довели сте ги? Тези мъже престъпници ли са?

Без да обръща внимание на въпроса на Джак, Гарнър приключи:

— Дръж си устата затворена, умнико, и може да научиш нещо.

Когато се върнаха вътре, Гарнър даде знак на охранителите, които рязко завъртяха столовете на затворниците и смъкнаха маските им. Мъжете замигаха дезориентирани. Първо се вгледаха един в друг, а след това зяпнаха Гарнър и Джак с широко отворени очи. Явно бяха ужасени.

— Кои сте вие? — попита един от мъжете. — Защо сме тук?

Гарнър се приближи към мивката, пъхна гумена запушалка в канала и пусна студената вода с пълна сила. Когато водата започна да пълни мивката, той рече:

— Питър Линк, Кристофър Армитидж, вие сте членове на П-2, мисионерската секуларистка терористична групировка.

— Какво?! — възкликнаха двамата мъже почти едновременно. — Не сме!

Гарнър гледаше втренчено покачващата се вода.

— Искате да ми кажете, че не сте мисионерски секуларисти?

— Ние вярваме, че организираната религия, всички организирани религии са опасни за съвременното общество — започна Кристофър Армитидж, мъжът отдясно.

— Но не сме терористи — добави Питър Линк от отсрещната страна на помещението.

— Не сте, а? — Гарнър направи знак на охранителя на Линк, който го освободи, издърпа го за яката и го завлачи към Гарнър. Гарнър спря кранчето. Мивката беше пълна до горе.

Линк гледаше ту Гарнър, ту леко поклащащата се вода.

— Не може да го мислите наистина… какво си мислите, че е това? Полицейска държава?

Гарнър заби юмрук в корема на Линк. Когато мъжът се преви на две, той хвана двете страни на главата му и я напъха в мивката. Линк се замята като риба и водата започна да прелива и да се пени.

— Не можеш да направиш това! — извика Армитидж. — Това е Америка, правото ни на свободно слово е гарантирано!

Гарнър извади от водата задавящия се и пръхтящ мъж. Охранителят хвана ръцете на Линк, а Гарнър се обърна към Армитидж, бръкна в джоба на сакото си и му показа служебната си карта.

— Що се отнася до теб и приятелчето ти, аз съм Америка.

След като прибра картата, той пак се залови с потапянето на Питър Линк. Но когато главата на Линк се озова под водата за втори път, Джак хвана ръката на Гарнър.

— Това не е начинът — спокойно каза той. — Постъпваш глупаво.

Джак моментално усети, че това не бяха правилните думи. Гарнър продължи да държи потопената глава на Линк, докато се взираше в лицето на Джак.

— Махни шибаните си ръце от мен или, кълна се, ти ще си следващият.

— Доведе ме, за да помогна — тихо каза Джак. — Изказвам мнението си…

— Не аз те доведох, Макклюр. Всъщност мъчех се да те държа далеч. Но ще стане както иска новият президент, дори и да не е правилно.

С ръба на ръката си Джак удари лакътя на Гарнър по лъчевия нерв и Гарнър изпусна Питър Линк. Джак го извади от водата. От очите на Линк се стичаха сълзи и той повърна вода.

— О, боже! — извика Армитидж ужасен.

Гарнър се освободи от Джак, приближи се до Армитидж и изкрещя в лицето му:

— Не можеш да използваш тази дума! — Той кипеше от гняв, раменете му се приведоха, ръцете му се свиха в юмруци. На челото му пулсираше вена.

Джак забеляза, че Линк е в полусъзнание и му помогна да легне на пода. Коленичи до него и провери пулса му. Беше непостоянен и слаб. Вдигна поглед и каза на Гарнър:

— Искрено се надявам, че разполагаш с лекар тук.

Гарнър отвори уста да каже нещо, но очевидно размисли и вдигна мобилния си телефон. Не след дълго вратата се отвори. Появилият се лекар забърза към мястото, където Питър Линк лежеше в локва от вода и собственото му повърнато.

Джак се изправи и предложи на Гарнър:

— Нека да се поразходим.

Небето беше покрито с грозни облаци, готови за битка. Силен, студен вятър ги удари в лицата, от което носовете им потекоха, а очите им се навлажниха.

— Това ще ти коства кариерата — закани се Гарнър, докато отминаваха заспалата розова градина.

— Най-добре ще е, ако се успокоиш, преди да отправяш заплахи — отвърна Джак.

Гарнър крачеше напред и рязко се извърна.