Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Не, реши той, докато набираше Хю Гарнър по мобилния. Ще трябва да приеме съвета на президента и да се концентрира върху отвличането на Али Карсън и върху Първите американски светски проповедници. За момента нямаше друг избор, освен да остави Найтуинг, който според досието се казваше Иън Брейди, да прави каквото иска. Но щом съветникът по национална сигурност сега имаше изгодна позиция пред президента, тогава беше време той самият да се свърже с неговия мощен съюзник, тъй като неочаквано политическият пейзаж се бе превърнал в плаващи пясъци. Въпреки опасността той трябваше да направи решителен ход, преди те да го погълнат.

Разговорът приключи и той освободи ръката си от вялата хватка на Луиз. Когато се наведе и я целуна по бледите устни, през тялото му премина тръпка на любов и силно желание. В мислите му тя беше с румени бузи, засмяна, а дългата й коса блестеше на слънцето, докато той си играеше с нея.

— Браво, Макклюр — каза Хю Гарнър. — Като че ли си нямахме достатъчно грижи на главата и сега ни сервираш друго момиче, което също липсва и е приблизително на същата възраст и със същото тегло като дъщерята на бъдещия президент. Или е мъртва, или й се иска да е така. Най-малкото е жестоко осакатена. — Той плесна трите листа, които държеше. — Но според доклада на патолога няма как да я идентифицираме. — Той се ухили самодоволно, докато гледаше ту Джак, ту Нина. — Кой от вас двамата красавци иска да съобщи на Едуард Карсън и жена му тази окуражителна новина?

— Аз ще го направя — обади се Джак. — Така или иначе му се обаждам на всеки час.

— Вярвам, че в близките дни ще ме изненадаш, Джак. — Гарнър хвърли настрани неприятния доклад на Шилц. — Но не, ти ще ми трябваш, затова ти, Нина, ще съобщиш на семейство Карсън новините от тая сутрин.

Изражението на Нина по никакъв начин не издаде чувствата й. Днес беше облечена в елегантен костюм и блузка с перлени копчета до врата, където си беше сложила подбрана с вкус брошка. Той изобщо не можеше да разбере как една жена можеше да изглежда едновременно скромно и елегантно.

Бяха се събрали около бюро в импровизирания команден център в „Лангли Фийлдс“. Бюрото беше отрупано с ранните днешни комюникета от ФБР, ЦРУ, Разузнавателното управление към Министерство на отбраната, Агенцията за национална сигурност, както и от всички регионални и общински полицейски управления, които вътрешната сигурност беше включила в издирването на Али Карсън.

Триото представляваше окото на внимателно контролирана буря от дейности, които се вихреха около тях. Във външния кабинет на директорката бяха натъпкани не по-малко от трийсет агенти, които работеха на компютрите, свързани с най-секретните национални разузнавателни мрежи. Много от тях едновременно говореха по телефона и разпространяваха получени по телефона сведения за следи, които другите оперативни агенти трябваше да проучат. Наоколо имаше разпръснати торбички от „Макдоналдс“, „Кентъки Фрайд Чикън“, парчета печено на барбекю месо, полупразни кутии от китайски спагети със зеленчуци и пилешко с печурки. Кошчетата за боклук бяха препълнени с празни кутийки от безалкохолни напитки. Тежките аромати на застояла храна, пот и страх насищаха въздуха с лоша миризма, от която човек не можеше да се спаси.

Една от тези работни пчелички се беше свързала с националната база данни на хората от окръг Колумбия, Вирджиния и Мериленд, които бяха в неизвестност, но разпечатката се оказа безполезна. Тя съдържаше единствено данни за обичайното множество от бегълци от Омаха до Амарийо, които бяха изчезнали в недрата на Вашингтон, и с нищо не можеше да им помогне.

— Да се залавяме за работа — обърна се Гарнър към Джак, когато Нина ги остави.

Той изведе Джак през задния изход, който водеше към слабо осветен коридор, късо бетонно стълбище и след това до домакинската зона. На това място имаше лабиринт от работилници и складове, в които се съхраняваха множеството инструменти и принадлежности, необходими за поддържане на класен колеж като „Лангли Фийлдс“ в отлично състояние за пред родителите, които плащаха десетки хиляди долара за образованието на синовете и дъщерите си. Никое изискано училище не можеше да си позволи да изглежда занемарено, а при голям двор като този поддръжката беше постоянна.

Явно поддържащият персонал не беше тук, защото когато Гарнър въведе Джак в най-голямата работилница, тя беше празна, с изключение на двама мъже с маски и техните въоръжени охранители. Мъжете седяха от двете срещуположни страни на помещението, с гръб един към друг. Между тях, по протежение на стената, имаше огромна каменна мивка и няколко работни маси, над които висяха дъски с окачени на тях ръчни триони, чукове, шила, нивелири, метални линеали и дърводелски рендета. На едно място бяха скупчени отвертки, длета, клещи и гаечни ключове с всевъзможни размери. Към някои от масите бяха прикрепени менгемета. Във въздуха се носеше силна миризма на лепило и намазан с грес метал. Между окачените дъски с инструменти имаше прозорци, които разкриваха спокойна гледка към розовата градина, която сега приличаше на армия от бодливи, миниатюрни, застинали войничета на полузамръзнал параден плац.