Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Президентът и министър Пол седяха на задната седалка в бронираната лимузина и пътуваха от Белия дом към „Еър Форс 1“, който щеше да отнесе президента и малката му свита в Москва за среща с руския президент Юкин. В куфарчето на коленете на президента стоеше черната папка, която Пол му даде и която съдържаше доказателства, че назначеният от Юкин управител на държавната „Рус Ойл“ все още е действащ бивш убиец от КГБ.

Президентът можеше да използва президентския хеликоптер „Марийн 1“, за да стигне до летището, но преградата между пътниците и шофьора в лимузината им осигуряваше пълно усамотение — нещо, което се бе превърнало в мания на президента през последните няколко седмици от управлението му.

— Как вървят нещата около похищението? — поинтересува се президентът.

— Работим по всяка една следа — уклончиво отговори Пол.

— Хей, Денис, нека да наричаме нещата с истинските им имена, какво ще кажеш? Президентът погледна през бронираното затъмнено стъкло. — Бяхме благословени с голям късмет. Тази работа е истинско нещастие за семейство Карсън и Бог ми е свидетел, че всеки ден се моля за освобождаването на тази девойка, но тя ни предостави извинението, от което имаме нужда, за да обезвредим мисионерските секуларисти — до един. — Той пак се извърна и в очите му вече гореше набожният пламък. — Искам да знам защо това все още не е направено.

— Агентът на бъдещия президент, Джак Макклюр, върви по многообещаваща следа.

— Разбираш ли, Денис, ти току-що бръкна в същината на проблема.

Пол поклати глава.

— Не, не разбирам, сър — отвърна той, макар да беше напълно сигурен, че много добре схваща мисълта на президента.

— Струва ми се, че Джак Макклюр разваля работата.

— Сър, вярвам, че той е по следа, която може да ни отведе до похитителя на Али Карсън. Останах с впечатлението, че връщането й жива и здрава е основният ни приоритет.

— Забрави ли предишния ни разговор, Денис? Предай нареждането на Хю Гарнър и да се справим с това. Докато се върна от Москва, искам Първите американски светски проповедници да са арестувани. След това ще направя обръщение към нацията с доказателствата, които той ще е измъкнал от неговата Федерална служба за сигурност.

— Ще уведомя Гарнър веднага щом се качите на самолета, сър — каза Пол с натежало сърце. Чудеше се как да се справи елегантно с тази грозна и при това незаконна ситуация, която президентът му сервира. В момента не виждаше никаква алтернатива на това да пусне Гарнър след ПАСП, но таеше надежда, че ако настояваше Джак Макклюр да помогне на операцията, човекът на бъдещия президент може би щеше да намери начин да намали евентуалните неблагоприятни последици. Разбира се, това щеше да постави Макклюр директно на мушката на всеки. Той щеше да поеме натиска, ако се изпречеше пред очите на Гарнър, но това не можеше да се преодолее по никакъв начин. По принцип задачата на полевите агенти беше да се справят с всеки упражнен натиск спрямо тях. Освен това Макклюр можеше да бъде използван, докато агентът на Пол в Сикрет Сървис — не.

Докато министърът размишляваше, лимузината пристигна във въздушната база „Андрюс“. Пол, който цяла сутрин обмисляше дали да повдигне един крайно деликатен проблем, най-накрая взе решение, когато президентската лимузина спря на самолетната писта, на десетина метра от по-близкото крило на „Еър Форс 1“.

— Сър, преди да тръгнете, се чувствам длъжен да ви кажа, че…

— Да? — Ведрото, скоро избръснато лице на президента изглеждаше навъсено, мислите му вече бяха на хиляди километри от тук, в студената, потънала в сняг Москва. Несъмнено си точеше зъбите да постави Юкин на място.

— Найтуинг не се е появил на последната среща. — Найтуинг беше най-добрият шпионин на правителството, работещ под дълбоко прикритие.

— За кога е била уговорена тя? — сопна се президентът.

— За преди десет дни — отговори Пол също толкова отсечено.

— Денис, защо, за бога, ми съобщаваш това секунди преди да замина за тази жизненоважна среща с руския президент?

— Той пропусна резервните срещи преди четири дни и вчера също, сър. Сметнах за благоразумно да не ви безпокоя с това с надеждата, че Найтуинг ще се появи на повърхността. Но не го направи.

— Честна дума, Денис, като знам колко много ангажименти имаш, не разбирам защо изобщо си правиш труда да се занимаваш с това.

— Шпионите са хитри мъже, сър. Караме ги да правят много подмолни неща. Мокри поръчки. Хората, които убиват без угризение на съвестта, имат особена психология. Склонни са да мислят, че светът се върти около тях. Затова се справят успешно. Но вече съм ставал свидетел на това. Понякога някой процес от развитието спира. Желанието им да бъдат някой, да бъдат специални, да станат известни, прегазва самодисциплината им.