Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Джак се наведе. Миризмата на формалдехид и ацетон беше отблъскваща.

— Имаме си работа с престъпник хирург?

— Възможно е.

— Е, това намалява заподозрените до няколкостотин милиона.

— Забавно. — Шилц вдигна поглед. — Ето какво виждам: направено е с уверена ръка, без грам разкаяние при рязането, без абсолютно никакво колебание. Плюс, че потапянето във вода е финализирало нещата. Взел е мерки да не можем да вземем пръстови отпечатъци за идентифициране.

— Да разбирам ли, че злосторникът го е правил и преди?

— Аха.

Джак извади пръстена от злато и платина, който беше сложил в найлоново пликче за събиране на улики.

— Махнах го от средния пръст. На Али Карсън е.

— Което не говори нищо за здравословното й състояние. — Като видя как Джак пребледня, той побърза да добави: — Означава единствено, че престъпникът има достъп до нея. — Шилц използва зъболекарска сонда, за да остърже внимателно областта около и под ноктите — един по един. — Ето. — Той вдигна инструмента високо, така че работният край да се намира директно под светлината, и попита: — Какво виждаш?

— Нещо розово — отвърна Джак.

— И лъскаво. — Шилц приближи връхчето на сондата към окото си. — Без съмнение е лак за нокти. Освен това ноктите са скоро подрязани, затова предполагам, че поради някаква причина…

— Престъпникът е отрязал ноктите на момичето и е почистил лака — довърши Джак вместо него и се изправи. — Али Карсън никога не използва лак за нокти и ходи с ниско подрязани нокти като на момче. Това не е нейната ръка.

— Ти може да си сигурен, Джак, но аз съм съдебен патолог. Имам нужда от доказателство, преди да кажа „да“ или „не“. — Той отиде до мивката и напълни една ваничка с топла вода. После потопи ръката вътре, леко разхлаби кожата, след което я обели, като започна от китката. Сивата, безформена медуза заплува във водата. С вниманието на колекционер на пеперуди, който борави с нежно крило, Шилц разви полупрозрачния материал.

— Ейми! — извика той.

След миг дребничката асистентка подаде глава в кабинета.

— Да, сър.

— Имам работа за теб. Едни пръстови отпечатъци.

Ейми кимна и застана до него.

— Лявата ръка — каза той.

Ейми потопи лявата си ръка във водата. Шилц надяна кожата на ръката й като ръкавица. Ейми я изсуши на въздуха, като държеше ръката си високо вдигната. После той взе отпечатъци от човешката ръкавица.

— Виждаш ли — каза той, докато притискаше всеки пръст върху мастиления тампон, — като нахлузиш кожата, отпечатъкът се вижда по-добре. — Той вдигна картончето със снетите отпечатъци и кимна на Ейми, която изхлузи кожата, взе картончето и изчезна. — Скоро ще разберем дали тази ръка принадлежи на Али Карсън или не.

Шилц извади отрязаната ръка от топлата вода, върна я върху металния поднос и пак започна да я разучава.

— Готов ли си да заложиш? — сухо попита той.

— Знам, че не е нейна — отвърна Джак.

След малко Ейми се върна.

— Няма съвпадение в нито една система за идентификация на лица — съобщи тя. — Едно е сигурно — не е Али Карсън.

Джак въздъхна облекчено, след което набра Нина по мобилния и й съобщи добрата новина. Докато прибираше телефона в джоба си, потупа устни с показалец.

— Пръстенът на Али, подрязаните нокти, накисването във вода… Явно някой иска да повярваме, че това е нейната ръка. Защо играе тази зловеща игра? Защо си прави целия този труд? Защо я е отвлякъл? Какво иска похитителят на Али? Кой болен мозък е осакатил момиче на възрастта на Али само за да ни изиграе номер?

— Болен мозък е, Джак, няма спор. — Шилц обърна ръката. — Отрязал я е, докато момичето е било още живо.

Дъждът беше превърнал паркинга в сцена. Пред светлините на прожекторите се спускаха мънистени сребристи завеси. Джак прекоси лъщящата асфалтова площадка. Отвори рязко вратата на колата си, намести се зад волана и запали двигателя. Но не потегли. Тазсутрешните събития го връхлетяха. Главата му пулсираше, всички мускули на тялото му крещяха в хор. Наведе се, отвори жабката, извади четири таблетки „Ибупрофен“ и ги схруска, мръщейки се на тръпчивия, възкисел вкус.

Замисли се за ръката на момичето. Похитителят я беше накиснал във вода, за да не могат да я идентифицират чрез пръстовите отпечатъци. Но Игън намери начин и доказа, че ръката не принадлежи на Али Карсън. И все пак похитителят беше отрязал ръката на живо момиче. Защо? Опитът навеждаше Джак на мисълта, че мъжът е методичен, но не и маниак. Ами ако е искал да знаят, че Али е още жива? Взел е мерки за това, като е отрязал ръката на живо момиче. Но не е отрязал ръката на Али. Защо? Мислите на Джак препускаха една след друга като светкавици. Той потърка чело с месестата част на дланта си.