Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Доктор Шилц — каза Джак, докато двамата отстъпиха да сторят място на надзорника, който крещеше заповеди на помощник–готвачите. — Довърши ли си бифтека?

Главният готвач, едър мъж с оредяваща коса и воднисти очи, кимна.

— Тъкмо приготвяме десерта му „Снежни топки“.

— Забравете. Дайте ми чиста десертна чиния — нареди Джак.

За секунди пред него се появи чиния. Главният готвач едва не припадна, когато видя какво сложи Джак в нея. Нададе писък и извърна глава.

Като държеше чинията високо като сервитьор, Джак бутна с дясното си рамо летящата врата, енергично и самоуверено закрачи от кухнята към салона за хранене и внезапно се закова на място толкова рязко, че чинията едва не излетя от ръката му. Игън Шилц седеше на обичайната си маса в ъгъла, но не беше сам. Разбира се, че не беше. Беше си поставил за задача да вечеря поне с един член от семейството си дори когато работеше до късно. Тази вечер беше ред на дъщеря му Моли. На възрастта на Ема, помисли си Джак. Погледни ги как разговарят, как се смеят. Това ли означава да имаш дъщеря? Изведнъж му запари на очите, едва си поемаше дъх. Боже мой, помисли си, нещата никога няма да се подобрят, никога няма да мога да живея с това.

Моли го забеляза, скочи и толкова бързо се затича към него, че Джак само успя да вдигне подноса над нивото на главата й.

— Чичо Джак! — извика тя. Имаше широко, открито лице, яркосини очи и коса с цвят на царевично лико. Беше мажоретка в училище. — Как си?

— Чудесно, сладурче. Виждаш ми се доста пораснала.

Тя направи физиономия и наклони глава.

— Какво е това?

— Нещо за баща ти.

— Дай да видя. — Тя се повдигна на пръсти.

— Изненада.

— Няма да му кажа. Честна дума. — Тя придоби възможно най-сериозния вид. — Нищо не излиза от устата ми. Никога.

— Той ще познае по реакцията ти — каза Джак. „Кажи го пак“, додаде наум.

Тя изчака за момент, докато се увери, че Джак наистина няма да й разкрие изненадата.

— О, добре. — Тя го целуна по бузата. — Така или иначе трябва да тръгвам, Рик ме чака.

Джак се вгледа в раздалечените й очи и срамежливата й усмивка. Около челюстта и брадичката й все още имаше нещо детинско, но тя вече беше красива млада дама.

— Откога нещата между теб и Рик са сериозни?

— Е, чичо Джак, може ли да си по-малко осведомен? — В същия момент тя се усети. — О, боже, съжалявам.

Той разроши косата й.

— Всичко е наред.

Но не беше. Долови остър звук. Беше сигурен, че сърцето му се къса.

Моли се обърна.

— Чао, татко. — Тя махна с ръка и в следващия миг вече беше навън.

Шилц въздъхна, докато размахваше сгънато издание на новия „Вашингтон Поуст“.

— Като говорим за Рик, току-що обърнах внимание на Моли как религията и придържането към Божиите заповеди ще я предпази от наказание за греховете, които в днешно време са очебийни. Сенатор Джордж е живият пример на деня. Предполагам си чул, че демократът е бил уличен в прелюбодейство.

— Честно казано, не съм имал време за политически клюки.

— Затова ли не те виждам напоследък? Колко време мина?

— Съжалявам, Игън.

Шилц изсумтя, докато пъхаше вестника в куфарчето си. После кимна към чинията, която Джак носеше високо вдигната.

— Това моите „снежни топки“ ли са?

— Не точно. — Джак постави чинията на масата пред патоанатома.

Шилц пренасочи вниманието си от лицето на Джак към отрязаната човешка ръка на десертната чиния.

— Много смешно. — Той хвана чинията за ръба. — А сега би ли казал на Карл, че си искам „снежните топки“?

— Боя се, че няма да е възможно. Нужен си на друго място.

Шилц изгледа Джак и внимателно върна чинията върху безупречната ленена покривка. Нито една трошичка хляб не загрозяваше колосаната й бяла повърхност. Същото можеше да се каже и за лицето на Шилц, що се отнася до емоциите, които изразяваше. След това той избухна в силен смях.

— Ах, ти, куче! — възкликна той, бършейки очите си, и се изправи, за да прегърне приятеля си. — Липсваше ми, приятелю!

— Ти също, хитрецо. — Джак се освободи. — Но честно, имам нужда от помощта ти. Сега.

— По-бавно. Не съм те виждал от месеци. — Шилц направи знак на Джак да седне на стола, на който допреди минути бе седяла дъщеря му.

— Няма време, Игън.

— „Няма време за здравей, за довиждане, закъснявам, закъснявам, закъснявам!“ — Шилц цитира Белия заек с гласа на Бъгс Бъни, който винаги караше Джак да се засмее, без значение в какво настроение беше. — Винаги има време — продължи той спокойно. — Дай на истеричната логика малко почивка.