Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Логиката е всичко, което имам, Игън.

— Това е тъжно, Джак. Наистина. — Той извади от горния си джоб пура „Кохиба Корона Еспесиал“ и я предложи на Джак, но той отказа. — Мислех си, че трагичната смърт на Ема те е научила колко е безполезен животът, основан на логиката.

Джак почувства как по тила му се стича пот. Лицето му гореше и пак усети онова противно чувство под лъжичката, което го споходи, когато видя Ема на „Сайгон Роуд“. За да се успокои, той обърна стола си, бутна настрани прибрания в кобура „Глок G36“ и възседна стола.

— И ти смяташ, че е по-добре да се осланяме на вярата.

— Със сигурност. — Шилц се облегна, запали пурата, пробва вкуса й с няколко кратки всмуквания, след което я завъртя бавно и с благоговение между палеца, показалеца и средния пръст. — Логиката произтича от ума и затова е ограничена, несъвършена. Вярата ти дава надежда, предпазва те от отчаяние. Вярата е това, което те изправя на крака и те кара да продължиш напред. Логиката те държи с лице, потопено в калта. — Той размаха сивия край на пурата. — Само един пример — сигурен съм, че си убеден в безсмислието на смъртта на Ема.

Джак се вкопчи в ръба на масата с две ръце.

— Но аз не смятам така — продължи Шилц. — Ема ни остави поради някаква причина, Джак. Причина, която само Бог знае. Вярвам в това с цялото си сърце и душа, защото имам вяра.

Каквото и да говореха хората, Шилц беше изкусен ловджия и пушеше само най-добрите пури. Това бяха единствените качества, които понякога възпираха Джак да го удуши.

— Джак, знам колко много те боли.

— А теб не те ли боли? Ти познаваше Ема, колкото аз познавам Моли. Заедно ходехме на излети, лагерувахме в Смоуки Маунтънс, организирахме си екскурзии в Блу Ридж.

— Разбира се, че скърбя за нея. Разликата е, че мога да поставя смъртта й в един по-широк контекст.

— Игън, изпитвам необходимост да намеря смисъл в смъртта й — каза Джак почти отчаяно.

— Донкихотовско желание, приятелю. Помощта, от която се нуждаеш, ще намериш само във вярата.

— Там, където ти виждаш вяра, аз виждам съмнение, объркване, хаос. Всичко е с краката нагоре.

Патоанатомът поклати глава.

— Казвам ти това като приятел. Време е да спреш да се самосъжаляваш.

Джак инстинктивно премина в нападение:

— И какво точно е вярата, Игън? Никога не съм можел да я разбера.

Шилц изтръска пурата в пепелник от шлифован кристал.

— Щом настояваш да я оголиш до основните й елементи, тя е сигурното и просто знание, че съществува нещо повече, нещо по-голямо от теб, от цялото човечество — огромен план, схема, която не може да бъде разбрана от теб или от което и да е човешко същество, защото е божествена, замисъл, който само той може да прозре.

— Ами ангелите? Те могат ли да схванат Божия план?

Шилц изпусна облак ароматен дим.

— Виждаш ли как логиката те приковава към земята, Джак? Тя гарантира, че ще отхвърлиш с шега всичко, което не можеш да разбереш.

— Като ангели на велосипеди с едно колело например.

— Да, Джак. — Игън отказа да откликне на шегата. — Точно като ангели на велосипеди с едно колело.

— Тогава там, горе, на небето Ема трябва да знае какво й крои Бог.

— Със сигурност.

— Значи е доволна.

Шилц леко присви очи зад ароматния облак.

— Всички, които са на небето, са доволни.

— Кой го казва?

— Разполагаме с Божието слово.

— В книга, написана от хора.

Игън изгледа Джак така, все едно пред него стоеше дяволът.

— Предполагам, че има само един начин да се отърва от теб тази вечер — въздъхна той.

— Какво искаш да ти кажа за ръката?

— Дали принадлежи на Али Карсън или не.

Това привлече вниманието на Шилц. Белите му вежди се повдигнаха като в анимационно филмче.

— Дъщерята на новоизбрания президент?

— Същата.

Джак и Шилц застанаха един срещу друг в залата за аутопсии. Светлината беше слаба, за да смекчи блясъка на заобикалящата ги неръждаема стомана и плочките.

Шилц надяна чифт гумени ръкавици и постави лупа пред дясното си око. След това нагласи прожектора, така че снопът светлина да пада върху ръката, и се приведе напред.

— Невъзможно подгизнала — мрачно промълви той. — Така че забрави за ДНК анализи. — Подбутна ръката с върховете на пръстите си. — Интересно.

— Какво има? — нетърпеливо попита Джак.

— Ръката е била отрязана с трион, при това много вещо.

— Електрическа резачка?

— Логично предположение. — Дали в гласа му прозвуча иронична нотка? Повдигна ръката със среза нагоре. — Но следите сочат друго. Със сигурност е бил инструмент, който се върти. Но деликатно. — Той сви рамене. — Бих казал медицински трион.