Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

По дяволите меките очи. Докато дислексията на Джак го бе лишила от способността да вижда нещата на писмено ниво, в замяна той беше получил нещо безценно. Мултисензорният му начин на възприятие на света проникваше в най-дълбоката интуиция — област, затворена за повечето човешки същества. Същата чудатост на мозъка беше станала причина Айнщайн да се провали в училище и все пак да стане един от най-великите математически умове на своя век. Това бе позволило и на Леонардо да Винчи да измисля самолети и подводници 300 години преди те да бъдат изобретени. Тези големи скокове на интуицията бяха възможни, защото гениите, които са ги притежавали, са страдали от дислексия, не са били обвързани от тромавата логика на езиковото мислене. Езиковото мислене действа със скорост приблизително 150 думи на минута. Умът на Джак работеше с хиляда пъти по-висока скорост. Нищо чудно, че определени неща го дезориентираха, докато в същото време той можеше да надникне под повърхността на други. Например местопрестъплението.

Али беше спала тук снощи, докато малко след три часа нещо се е случило. Дали е била изненадана от груба ръка, която я е изтръгнала от съня, запушвайки устата й, или от връв, която се е врязала в китките й? Дали е чула странен шум, дали е била будна, когато вратата се е отворила и хищническата сянка се е спуснала върху нея? Разполагала ли е с време, преди да бъде похитена, преди да й запушат устатата, да я завържат и промъкнат през тъмната морава под черното небе? Джак знаеше, че Али е умно момиче. Съобразително. Може би Ема тайно е завиждала на съквартирантката си за остроумието й. Тази мисъл внезапно го натъжи, но нима има човек, който да не завижда на някого, да не изпитва недоволство от истинската си същност? Неговите родители със сигурност изпитваха тези чувства, както и брат му до момента, в който бомбата го разчлени на онази опустошена иракска магистрала накрай света. След експлозията и пожара не беше останало кой знае какво, така че беше невъзможно да се направи прилична идентификация. Джак просто остана неподвижен на лобното място на брат си, втренчен в нажеженото до жълто небе.

Тези коренно различни мисли можеха и да объркат един така наречен нормален ум, но не и Джак. Той видя стаята така, както нито Гарнър, нито някой от криминалистите не бе способен да види. Пред него се ширна лента от неподвижни рамки и триизмерни образи, които се преплитаха в едно цяло, подтикващо изострената му интуиция към скорострелни изводи.

— Имало е само един престъпник — заключи той.

— Нима? — Гарнър даже не си направи труда да потисне напушилия го смях. — Един мъж да проникне на територията на колежа, безшумно да убие двама обучени агенти от Сикрет Сървис, да похити двайсетгодишно момиче, да го преведе през двора и да се изпари? Вие какво, Макклюр, да не откачихте?

— И все пак — натърти бавно Джак — точно това се е случило.

Гарнър не можа да скрие изписалия се върху лицето му скептицизъм.

— Добре, да предположим за момент, че съществува дори и минимална възможност да сте прав. Тогава как го разбрахте, просто гледайки стаята, при положение че дузина от най-добрите криминалисти в страната изследваха старателно мястото, без да могат да стигнат до това заключение?

— Преди всичко полицейските снимки на мъжете от Сикрет Сървис показват, че и двамата са били убити по напълно идентичен начин и имат само по една рана. Шансът двама души да направят това едновременно е толкова минимален, че практически е невъзможно. Второ, човек не би използвал екип от хора, освен ако не организира нападение срещу имението на наркобос. Този двор е малък, но е охраняван от пазачи, няма записващи камери. Сам човек, особено ако познава обстановката, би могъл да се вмъкне много по-лесно, отколкото ако са група.

Гарнър поклати глава.

— Питах ви за доказателства, а вие ми предлагате това?

— Казвам ви…

— Достатъчно, Макклюр. Знам, че отчаяно се опитвате да оправдаете присъствието си тук, но тези глупости няма да свършат работа. Вие ми описвате Спайдърмен, а не престъпник от плът и кръв. — Гарнър кръстоса ръце пред гърдите си и придоби надменен вид. — Дипломирах се втори по успех от моя клас в Йейл. Кой колеж сте посещавали, Макклюр, „Уест Армпит“?

Джак не отговори. Той вече беше на лакти и колене, с включено миниатюрно фенерче, и разучаваше обстановката под леглото на Али.

— Работя във вътрешната сигурност още от началото, Макклюр. От шибания 11 септември.