Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Тук. — Гарнър му подаде бюлетина. — Прочетете сам останалото.

Джак, който беше прекомерно чувствителен към подобни недомлъвки, се зачуди дали Гарнър подозира или, което е още по-лошо, дали вече знае. Началникът му Бенет беше направил всичко възможно, за да запази тайната на Джак, но човек никога не можеше да бъде сигурен с хрътките от вътрешната сигурност. Те бяха фанатизирани като сунитски имами и ако не те харесваха, а Гарнър явно не харесваше Джак, щяха да преобърнат земята, за да изкарат кирливите ти ризи, дори и те да са скрити в лабиринт.

Джак започна със страстния трактат, обозначен като „Второто просвещение“. Той съдържаше стилизиран знак на мира — същия като на игралните карти, намерени при телата на мъжете от Сикрет Сървис.

— Сега е официално — каза Гарнър. — П-2 са терористи от висока класа. Гарантирам ви, че няма да се поколебаят да убият отново, защото в бюлетина за П-2 се споменава за драстична промяна на сегашната основана на вярата политика на президента, преди той да напусне поста. Смятаме, че това движение се стреми да го дискредитира пред целия свят, да саботира завещанието му, да го принуди да признае, че политиката му е погрешна. — Той пак взе документа от ръцете на Джак. — От доказателствата става ясно, че Али Карсън е похитена от П-2. Искам всичките ни усилия да се съсредоточат върху тази организация.

— Звучи по-скоро като промяна на вярата, отколкото като промяна на идеята — отбеляза Джак.

Гарнър се изпъчи, излагайки на показ всяко едно качество, което му беше помогнало да се изкачи по трънливата стълбица на федералната политика.

— Изглеждам ли ви като човек, когото го интересува как ви звучи това, Макклюр? По дяволите, сега сте част от армията ми. Президентът на Съединените щати ми възложи за задача да върна Али Карсън жива, и то колкото е възможно по-скоро. Аз казвам как. Или сте с нас, или се махнете от пътя ни.

— Искам солидни доказателства…

— Картите на П-2 до телата на падналите ни войници не са ли ви достатъчни? — Гарнър се надигна, а заедно с него и Нина.

Джак се изправи и протегна крака. Неприятната атмосфера бе станала взривоопасна.

Джак се окопити.

— Трябва да видя къде се е случило това.

— Разбира се — кимна Нина. — Ще ви заведа.

— Знам пътя.

Зад саркастичната усмивка на Гарнър едва-едва се показаха краищата на бели равни зъби.

— Разбира се, че го знаете. И все пак ще ви придружа.

Меланхолична като есенен ден светлина се промъкваше в стаята през двукрилия прозорец. Това беше северна светлина, бледа, странна, почти призрачна по това време на годината. Хю Гарнър отлепи жълто-черната лента, която като предупредителен пръст маркираше границите на местопрестъплението, но когато се канеше да прекрачи прага, Джак се изправи на пътя му.

Джак си сложи чифт латексови ръкавици.

— Колко хора са минали през мястото?

— Нямам представа — Гарнър сви рамене. — Може би дузина.

Джак поклати глава.

— Тук прилича на дискотека. Естествено, че не бързахте да ме доведете.

— Всичко в тази дискотека е маркирано, фотографирано и прибрано без вашите умения. Прочетохте докладите — натърти Гарнър.

— Така е. — Джак вече беше убеден, че единствената причина, поради която Гарнър още не го е изритал от мястото, беше бъдещият президент. Дори президентът не можеше да каже „не“ на Едуард Карсън, без да изглежда като заяждане.

— Ако намерите нещо, в което дълбоко се съмнявам, то ще бъде анализирано от подразделението ни за специални разследвания в Куантико — каза Гарнър. — Това не само е най-добрата, но и най-сигурната институция по криминалистика в страната.

— Там ли изпратихте двете тела?

— Аутопсиите направиха нашите хора, но телата се държат в района. — Гарнър извади джобен компютър и провери нещо. — В кабинета на патоанатом на име… — Той, изглежда, се готвеше да прочете името на глас, но размисли и извърна поглед от монитора, за да даде възможност на Джак да го прочете сам.

— Игън Шилц — каза Джак, докато мозъкът му напразно се опитваше да дешифрира неразбираемите завъртулки на екрана. За щастие догадката му не беше само изстрел в тъмното. Шилц беше патоанатом за Северна Вирджиния. Въпреки огромните им политически различия тяхното приятелство датираше от двайсет години.

Връщайки се към настоящето, Джак влезе в стаята, като внимателно слагаше крак пред крак, докато застана в центъра. На пръв поглед беше около шест на шест метра — не беше малка като за спалня. Но „Лангли Фийлдс“ не беше стандартен колеж. Получаваш всичко, за което си си платил, във всяко едно отношение.