Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Джак кимна, неспособен да раздвижи гласните си струни.

— Бюрото за алкохол, тютюн, оръжия и експлозиви, да, разбирам. — В смеха на Гарнър се прокрадна неприятна нотка. — Вярвам, че процедурите ни не ви създават големи затруднения.

Нина посочи няколко абзаца на определени страници и ги прочете на глас, като че ли искаше да ускори процеса, като изтъкне ключовите според екипа им моменти. Джак, чийто стомах беше свит болезнено на кълбо, почувства облекчение, но заедно с него дойде и прилив на скрит срам. Както винаги безсилието му се превърна в гняв. Опитът да контролира този порочен алхимичен процес беше ключът към маневрирането през трънливия път на недъга му. Той прелисти страниците, сякаш ги преглежда за втори път.

— Докладите не съдържат никаква ключова информация, камо ли версии или заключения за посоката, в която трябва да върви разследването — каза той. — Какво ще кажете за частните охранители, за евентуални промени в дежурството на нощните пазачи, направени в последния момент, и прегледахте ли записите от охранителните камери от снощи?

— Разпитахме охранителите. — Нина взе папката от него. — Никой не се е обаждал, че е болен, няма внезапни замествания. Нито дежурните, нито записите дават индикации за нещо необичайно.

Дали Нина прочете на глас части от доклада, за да му помогне? Дали по някакъв начин е разкрила тайната му? Бенет не би го предал, без значение какъв е натискът. Тогава как?

Гарнър пак се включи:

— Едуард Карсън е убедил президента да ви преназначат към нас. Аз не шикалкавя, Макклюр. Смятам, че намесата му е грешка.

— И слабоумен може да разбере основанията на бъдещия президент Карсън — каза Джак, като нарочно не добави остра нотка към тона си. — Аз познавам колежа и околностите отблизо. И тъй като дъщеря ми беше съквартирантка на Али Карсън, имам върху нея наблюдения, каквито вие и хората ви няма откъде да имате.

— О, да — подсмихна се Гарнър. — Не се и съмнявам, че Карсън зачита тези преимущества, но аз съм на друго мнение. Мисля, че близостта внася елемент на лично отношение и това би могло да навреди. Тя изкривява мисленето, замъглява обективността. Разбирате ли какво имам предвид?

Джак хвърли бърз поглед на Нина, но лицето й беше непроницаемо.

— Всеки има право на собствено мнение — отвърна Джак предпазливо.

Тънката усмивка се отвори като рана.

— Тъй като аз ръководя тази задача, в случая значение има моето мнение.

— И тогава какво? — Джак разпери ръце. — Доведохте ме тук, за да ме изгоните?

— Чували ли сте за „мисионерски секуларизъм“? — продължи Гарнър, сякаш Джак изобщо не беше си отворил устата.

— Не, не съм.

— Аз приключвам с изложението си. — Гарнър пусна папката върху килима. — Всички тези доклади са подходящи именно за това — за подово покритие. Тъй като са основани на предположения от старата школа, или трябва да се отървем от тези предположения, или няма да стигнем до никъде с този случай. — Той пак кацна на ръба на канапето, събра пръсти и притисна възглавничките на палците си една в друга, сякаш бяха спаринг-партньори, готови да нападнат. — Дори за вас не би трябвало да е изненада, че през последните осем години администрацията води страната по нов път, път на основани на вярата начинания. Религията — вярата в Бог, в отреденото от Бог място на Америка в света — е това, което прави държавата силна, това, което може да я обедини. Да я въведе в нова златна ера на глобално влияние и власт. Но има хора, които я отричат: крайно левите либерали, гейовете, отцепническите елементи на обществото, лишените от политически права, тръгналите по лош път, слабоволевите, престъпниците.

— Престъпниците…?

— Извършителите на аборти, Макклюр. Убийците на бебета, рушителите на семейства, содомитите.

Джак пак погледна Нина, която почистваше несъществуваща прашинка от полата си. Джак не каза нищо, защото този аргумент, ако изобщо можеше да се нарече така, беше ирационален и следователно не подлежеше на обсъждане.

— Има един плужек на име Мишел Инфра. Този подлец е самозваният водач на движение на войнствено настроени атеисти. Той твърди, че атеизмът е в окончателна битка с това, което той нарича „теологическо жонгльорство“. И далеч не е единственият. В Германия един така наречен „мозъчен тръст на Просвещението“, съставен от безбожни учени и тем подобни — опасни хора, всяващи паника, които тръбят, че глобалното затопляне е краят на света, — разпространява сатанинската идея, че от религията няма никаква полза. Президентът го подкрепя. И на следващо място идват британците, които нямат божия мисъл в главите си от векове. Един от тях е написал книгата „Измамата наречена Бог“. — Той щракна с пръсти. — Как му беше името, Нина?