Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Да, госпожо, така е.

Вече приключил с разговора, бъдещият президент даде знак на жена си, при което тя отстъпи и се обърна с гръб към тях, за да се върне към съзерцаването на външния свят, който беше завинаги променен.

— Джак, трябва да ти кажа нещо. Без съмнение си бил осведомен накратко за теориите, доказателствата и т.н.

— За П-2. Да, сър.

— Какво ти е мнението?

— Мисля, че има и нещо под повърхността. П-2 може да са основните заподозрени, но не смятам, че са единствените.

Лин Карсън пак се върна в стаята. Устните й бяха полуотворени, сякаш се готвеше да добави нещо, но като видя рязкото поклащане на главата на съпруга си, замълча.

Когато Карсън заговори отново, тонът му беше приглушен, заговорнически — вероятно по същия начин говореше и на закритите заседания, помисли си Джак.

— Джак, важното е, че не правиш прибързани изводи като тези политически драскачи. Искам да следваш собствения си инстинкт, да проследиш своите си улики. Затова упражних толкова политическо влияние, за да те вкарам обратно в играта.

Лин Карсън протегна ръка. Беше много лека и много студена, като крило на птица с кухи кости, но в нея пулсираше желязната решителност на родител. В нечовешката агония, блеснала в очите й, той разпозна своята собствена.

— Ужасно съжалявам.

Думите й криеха двойно значение и той го знаеше. Тя говореше както за Ема, така и за Али.

— Върнете ни дъщерята.

— Ще го направя. — Когато стисна ръката й, костите като че ли наистина бяха кухи. — Обещавам.

От очите на Лин Карсън бликнаха сълзи.

— Не трябваше да обещавате — каза Нина. — Нима можете да гарантирате, че ще намерите Али, камо ли да я върнете?

Джак не пропусна да забележи интересния и показателен факт, че Нина Милър присъства на разговора му със семейство Карсън. Преднамереното изключване на Гарнър беше красноречив пример за разкола в акцията, зад който, разбира се, стоеше противоречието между фундаменталисткото крило на Републиканската партия, която в момента беше на власт, и умереното крило, което се готвеше да поеме управлението от тях. Не беше изненада, че акцията се направляваше от политически замисъл. Точно за това го предупреди Бенет и той знаеше, че присъствието му тук не е особено желано.

— Мога да гарантирам надежда — отговори Джак. — Надеждата в този случай е храна и вода. Само тя може да даде сили на майката да продължи напред в тези най-мрачни часове.

— Надеждата хвърля прах в очите на хората. Не е честно.

Двамата вървяха по коридора. Джак спря и се обърна към нея.

— Знаете ли какво е да бродиш из тези най-мрачни часове?

Нина стоеше и го гледаше. Не отговори, защото очевидно нямаше какво да каже.

— Аз съм изживял своите — продължи Джак. — А сега семейство Карсън преживяват техните.

Той стоеше неподвижно, но от цялото му същество струеше толкова много енергия, че Нина неволно отстъпи назад, като че ли й зашлевиха плесница.

Очите му блестяха.

— Нина, аз ще върна Али. Бъди сигурна.

Джак я поведе надясно покрай бараката. Приближиха тревна ивица, доста тясна спрямо останалата част от имота. Зад нея се намираше гъста горичка от пищни борове и огромни, чворести, стари дъбове. Докато вървяха към дърветата, Джак имаше достатъчно време да се убеди, че Нина има възкъси крака, но противно на очакванията му, походката й е доста чувствена.

— Трябва да ти кажа… — Нина се препъна в камък, както и в думите си.

— Какво?

— … че и аз съм преживяла своите най-мрачни часове.

Джак продължи между дърветата, без да каже нищо.

— Когато бях малка… — Нина си проправи път под клоните и между оголените корени, които приличаха на кокалчетата на гневни юмруци — по-големият ми брат… ме насилваше…

Джак спря и се обърна, за да я погледне. Беше изумен от признанието й, което със сигурност й костваше много. Но, от друга страна, е по-лесно да се изповядаш пред непознат.

— Когато се отбранявах, той ме биеше. Казваше, че заслужавам наказание.

Джак имаше чувството, че са го ударили с топче от флипер машина.

— Знаеш, че не е вярно.

Лицето на Нина беше изпито, сякаш се опитваше да заличи миналото.

— Сега е женен, има две деца. И ново семейство, над което да господства. Колко го мразя само! Не мога да преодолея това чувство. — От гърлото й се изтръгна слаб гъргорещ звук, Джак не успя да разбере дали е смях или сподавено хълцане. — Родителите ми обичаха Бог, вярваха в неговата любяща същност и добрина. Колко са грешали!