Греъм Браун - Черен дъжд

— Това е абсурдно — продължаваше да упорства Даниел.

— Положението не е чак толкова лошо — възрази партньорът й. — Той има каква примамка да ти подхвърли — примамка, на която аз няма да се хвана. Повишение. Ако изпълниш задачата, ще те направи регионален директор.

Мор замълча за миг и тя извърна поглед, не желаеше да отговори.

— Знам, че не искаш да стане по този начин, но го погледни реално — това е шанс да се докажеш.

— Не, това са пълни глупости — заяви Даниел. — На никого другиго не се налага да прави такова нещо, за да го повишат.

Изражението на Мор стана сериозно, без да изгуби мекотата си.

— Ти си по-млада от другите оперативни работници и си единствената на твоето равнище, която не идва направо от Управлението. И двете са в твой минус. Както и че си близка с мен. С този багаж винаги ще трябва да постигаш повече. Трябва да изпреварваш другите само за да се изравниш с тях.

Тя не искаше да го слуша. Въпреки бързото си издигане в НИИ, продължаваше да се чувства аутсайдер. И как иначе? Гибс ръководеше организацията като частен клуб — едни просто не можеха да се издънят, „момчетата на Гибс“, докато на други се гледаше като на потенциален проблем, хора, лоялни към самата организация, а не лично към нейния директор. Това се отнасяше най-вече за Мор — а по асоциация и за Даниел. Аутсайдери.

— Можеш да избираш — не й остави нито миг за самосъжаление той. — Или изпълни тази задача, или се откажи и се качи на самолета за Щатите, с което ще потвърдиш мнението на Гибс за теб — че те бива за изпълнител, но не и за ръководител.

Тя изскърца със зъби, вбесена от самата мисъл. Вероятността за изпълнението на този проект беше, меко казано, почти нулева и това я обричаше на провал. Не разполагаха с истински бюджет, нямаха подкрепление. Нито пък имаше средно положение. Или щяха да намерят онова, което търсеха, или нямаше. И никакви усилия и обяснения нямаше да направят втория резултат приемлив.

Даниел въздъхна ядосано. И все пак, въпреки че съпътстващите промяната обстоятелства я изпълваха с гняв, не можеше да отрече, че е развълнувана от перспективата най-после да й възложат самостоятелна задача. През последните няколко години с Мор бяха работили почти като равностойни партньори. Макар и не по своя вина, той получаваше лъвския пай от признанието — другите виждаха в нея главно наследница на неговия опит. Едно й беше хубавото на тази почти нулева вероятност — ако някак успееше да изпълни задачата, щеше да докаже на всички, че са грешили, че е нещо повече от добър изпълнител и е сила, с която трябва да се съобразяват.

— Ясно ти е, че няма да се откажа — отвърна младата жена. — Но ти обещавам, че когато се прибера във Вашингтон с онова нещо, ще отида в кабинета на Гибс и ще му го натикам в гърлото.

Мор се усмихна.

— Само се погрижи аз да седя на първия ред.

Той полагаше максимални усилия да играе ролята на добрия войник, ала Даниел усещаше гнева и разочарованието му. Явно се чувстваше ужасно, че го отстраняват. В не много далечно бъдеще предстоеше още по-голяма промяна — принудително пенсиониране. И тогава тя щеше да е неговото завещание. Това още повече засилваше решимостта й да оправдае надеждите му.

Докато Даниел се съсредоточаваше върху предстоящата работа, изражението на Мор отново стана сериозно.

— Трябва да знаеш, че положението стана по-опасно — каза той. — И не само защото ще ръководиш нещата сама. Вече е замесена втора страна, външен играч.

Даниел го слушаше внимателно.

— Тази сутрин изгубихме транспорта си — продължи Мор. — Онзи тип получил друга поръчка. Предложих му по-голяма сума, колкото и да му плащат, но той не искаше да има вземане-даване с нас. Така само за седмица се лишихме и от носачите си, и от транспорта.

Даниел се замисли за хората, които ги бяха напуснали. Поне един от наетите от тях носачи беше нападнат и пребит от бой, а останалите от групата просто бяха изчезнали.

— Това не е случайно — отбеляза тя.

— Не е — съгласи се Мор и пъхна очилата в джоба на сакото си. — Само че няма значение. Гибс и без това щеше да ги замени. Праща ни хора, избрани лично от него. И те не са местни.

— Кои са?

— Първо охрана, ръководена от някой си Верховен, южноафрикански наемник. Високоуважаван, доколкото чувам. Пристига вдругиден с хората си. После пилотът, с когото Гибс иска да се срещнеш — американец, подвизаващ се под името Хоукър. Известен е в Манауш, но през по-голямата част от годината пръска с препарати една кафена плантация на няколко часа път от града.