Анди Макдермът - Свещената крипта

Още шест инча. И още шест. Раменете го боляха, но той трябваше да устои на болката — тръбата беше твърде тясна и той не можеше да се размърда. Гърбът също го болеше адски, тялото му се потеше в плътния костюм.

Не спирай да се движиш. Дърпай. Дърпай. Още един фут…

Тръбата се огъна под тежестта му. Из цялата система отекна равно металическо клинк. Той замръзна.

— Еди! — В гласа на Карима прозвуча тревога. — Какво беше това?

— Пазачите размърдаха ли се? — прошепна той.

— Да! Единият току-що стана!

— Еди? — извика Яблонски. Причу му се, че нещо падна. Той погледна към мониторите. Еди си седеше в кабината, явно не беше чул нищо. Значи шумът не идваше от него. Тогава от къде?

— Може да е паднала вратата на някой шкаф — предположи Вернио. Беше се случвало и преди.

— Ще отида да погледна. — Яблонски тръгна по пътеката.

Рад превключи видео мрежата на лаптопа, за да проследи накъде отива пазачът.

— Еди! — каза Карима. — Той тръгна, запъти се към…

Лодката изведнъж се разлюля, блъсната от силни вълни.

През отворения люк нахлу ярка светлина.

— Хей, вие, на борда! — избумтя силен глас. — Пристанищна полиция на Ню Йорк! Веднага излезте на палубата!

Някъде отдолу Еди чу тихо потропване: стъпките на пазача.

Които се приближаваха.

Какво ли се беше случило с Карима? Беше прекъснала по средата на изречението.

— Карима! — изсъска той. — Чуваш ли ме? Карима!

Лодката на речната полиция се приближи и лъчът на прожектора и се плъзна встрани.

— Повтарям — излая отново ченгето през мегафона си, — това е полицията на Ню Йорк! Покажете се!

Рад погледна Карима.

— Какво да правим? Ако се качат на борда…

— Забравете за това! — извика Мат. Макарата с оптичния кабел се развиваше на етапи. — Лодката им закачи кабела! Ако го скъса, ще изгубим връзката — и камерите отново ще се включат! — Той завъртя барабана, за да отпусне още кабел. Оптичното влакно беше силно и гъвкаво, но беше просто стъкло и при повече натиск щеше да се скъса. — Опитайте се да ги задържите, докато не го освободя!

Карима и Рад размениха нервни погледи, след което Карима отвори люка и свали слушалката с микрофона, преди да излезе на палубата. В лицето й блесна заслепяваща светлина. Въпреки яркия блясък, тя успя да различи голям катер, боядисан в синьо и бяло, който се поклащаше до тяхната лодка.

— Излезте, за да можем да ви видим, госпожице — заповяда ченгето.

— Проблем ли има? — извика тя, докато Рад излизаше зад нея. Хвърляйки един бърз поглед през люка, тя видя как Мат отчаяно върти макарата.

— Да, може да се каже. Хвърлянето на котва посред Ийст ривър не е много умен ход. — Двама полицаи се наканиха да прескочат на борда на по-малкия съд. Лъчите на прожекторите танцуваха върху двамата йорданци. — Така, прав ли съм, ако предположа, че вие двамата не сте американски граждани?

Стъпките приближаваха. Еди се насили да остане неподвижен като статуя, опитвайки се да сдържи дори дишането си.

Трак-трак-трак… трак… трак. Пазачът спря — почти под него.

Първият полицай скочи на борда и разлюля лодката. Той огледа Карима и Рад с очевидна подозрителност, след което погледна към тъмната кристална кула на Секретариата на ООН. Дори без да каже нищо, мислите му бяха пределно ясни: араби… небостъргач… терористи. Той плъзна ръка към кобура на колана си.

— Дано имате много добра причина да сте тук.

Яблонски сложи ръце на кръста си и се огледа. Никое от шкафчетата не беше отворено. Може би шумът беше причинен от нахлуването на вятър във вентилационната система или пък някой беше преместил нещо тежко на горния етаж.

Той тръгна са се връща на поста си, но изведнъж реши, че след като така и така е дошъл до тук, може да направи обиколка на архивите.

И тръгна към зоната за четене.

— Добре де, добре, идвам! — разнесе се глас от долу. Мат се измъкна през люка и погледна ченгето. — Какво става? Едва не прецакахте всичко!

Второто ченге скочи на борда зад партньора си.

— Прецакали ли, сър? Имате ли нещо против да ни кажете кой сте вие?

— Мат Трули — отвърна Мат, бъркайки в джоба си.

— Хей! — предупреди го първото ченге, което вече беше измъкнало пистолета от кобура си. — По-бавно.

Мат се намръщи.

— Леле! Просто си вадя личната карта! Работя за ООН. — Той махна с една ръка към кулата, а с другата им подаде документа. — В Организацията за океански изследвания. Тези двамата са мои асистенти.