Анди Макдермът - Свещената крипта

— Добре, включвам резача. — Върхът на уреда бързо се нажежи до червено.

Горещината се беше концентрирала върху малка площ, но той я усещаше. Уредът беше създаден за използване под вода, течността действаше като природен охладител. Тук, затворен в тясното пространство, горещият въздух нямаше откъде да излезе.

Еди притисна резача към мястото, където капакът беше заварен за горната част на тръбата. Металът започна да омеква. Разрезите трябваше да са точни. Ако оставеше стърчащ метал, самият той щеше да се пореже, когато пролазва оттам.

Работата беше болезнено бавна, прогресът се измерваше в милиметри. Но разрезът постепенно се разширяваше. Мина една минута и Еди беше стигнал почти до средата. Изчисленията на Мат като че ли се оказваха точни. Той продължи да работи.

За пръв път Яблонски завиждаше на играчката на колегата си. Той отново погледна към мониторите. Пътеките между архивите бяха празни, образите на екрана изглеждаха неподвижни почти като снимки; единствено часовите кодове му показваха, че се движат. Единственият признак на живот се забелязваше в зоната за четене. Каквото и да вършеше Еди за доктор Уайлд, то изглеждаше много интересно — след връщането си човекът не беше мръднал от мястото си.

Той се зачуди дали да не направи още една обиколка… но устоя. Оставаха му още три часа на пост — може пък малко да поудължи „вълнението“. Примерно с двайсетина минути.

След около минута капакът беше изцяло отделен от тавана. Еди се прехвърли на долната заварка. Тук се налагаше да работи по-внимателно; ако случайно прережеше тръбата, разтопеният метал щеше да покапе по окачения таван отдолу и щеше да се разгори пожар.

Това го принуди да работи по-бавно. Минаха повече от три минути, преди капакът най-после да се освободи. Преди да падне, Еди го хвана с палец и показалец, за да не вдигне шум.

— Ох, ох, мамка му! — изсъска той, остави внимателно нажеженото парче стомана и започна да си духа на пръстите. Огледа бързо тръбата; имаше няколко остри ръбове, но като че ли нямаше нищо, което да го нарани по-сериозно.

Той запълзя към втория капак. Този път процесът отне по-малко време, но накрая Еди се чувстваше така, сякаш е работил във фурна. Той свали и второто парче метал и погледна часовника си. Преодоляването на препятствията му беше струвало повече от десет минути, а му оставаше и да се добере до вентилационния отвор.

Той изключи резача.

— Минавам.

— Добре. — Гласът на Карима прозвуча по-напрегнато от преди. — Остават ни по-малко от двайсет минути, преди да се върнат полицаите. Ако ни накарат да се махнем от тук, ще трябва да прережем кабелите към камерите. Така че дотогава трябва да си излязъл от там!

— Изобщо не ме притесни… — Еди привърза отново резача към китката си, внимавайки да не опре нажеженото острие към кожата и пак протегна вакуумната чаша напред. Рутинното упражнение започна отново, по шест инча на всяко придърпване. Той премина през прорязаните отвори, усещайки как металът се забива в костюма — и изведнъж нещо поддаде.

— Мамка му!

— Какво има?

— Порязах се. — Той отново запълзя напред, като се опитваше да се повдига колкото е възможно. Този път като че ли нищо не се закачи. — Надявам се да е пострадал само костюмът, а не и аз. Не ми се ще да оставя някое зърно тук. — Надяваше се да чуе смях от другия край на линията, но Карима беше твърде разтревожена.

Вече се намираше над самия сейф. Точно пред него се виждаше следващото му препятствие. Пътят му беше блокиран от няколко вентилаторни перки, които вкарваха въздух в помещението.

— Така, стигнах до вентилаторите. Да видим сега…

Еди надигна глава, за да насочи лъча на фенерчето към съоръжението — и онова, което видя, въобще не му хареса.

— По дяволите! Болтовете, които придържат скарата на място, навлизат в рамката — не мога да стигна до тях. Ще трябва да режа отново. — Той отново развърза резача от китката си. Рамката, върху която бяха монтирани вентилаторите, беше прикрепена с болтове към тавана. Ако разрежеше вертикалните панти, може би щеше да плъзне цялото съоръжение встрани, към другия край на отдушника…

Еди се протегна към вентилаторите и разряза първо по-далечната панта. Рамката издрънча леко и клюмна настрани. Готово. Той повтори упражнението от другата страна…

Съоръжението се наклони, ръбът на решетката падна на два инча под отвора в отдушника. Проклятие! Вентилаторната система беше по-тежка, отколкото изглеждаше. Той забеляза, че кабелите за захранването на всеки вентилатор се събираха в един по-дебел кабел, който изчезваше в една дупка на пода на тръбата. В тавата му се оформи план: да пререже третата панта и да държи здраво кабела, докато прерязва последната, с надеждата, че ще успее да предотврати падането на тежкото съоръжение върху сензорния под на сейфа.