Анди Макдермът - Свещената крипта

— Карима! Пазачите размърдаха ли се?

— Не — беше отговорът. Той въздъхна с облекчение, след което насочи вниманието си към съдържанието на шкафа. Вътре имаше още една кутия; той я отвори и извади малко, но мощно фенерче с еластична лента, отвертка със сменящи се глави, две стягащи ленти за китки, вакуумна чаша, топлинен пистолет — копие на уреда, прикрепен към роботизираната подводница на Мат — и малка сгъваема пластмасова бутилка. Подреди всичко това на пода и започна да си съблича дрехите.

В слушалката си чуваше как Мат си тананика „Стриптийзьорът“ — компютърът на Рад приемаше реалния сигнал от камерите, докато излъчваше фалшивия към мониторите на пазачите.

— Кажи на Мат да престане — промърмори той. Тананикането секна.

Той пусна дрехите си на пода… оставайки по прилепнал полиуретанов костюм. Свръх гладкото облекло беше проектирано за плувци, намалявайки триенето във водата до такава степен, че го бяха забранили за употреба в професионални състезания. Но хлъзгавината — и прилепналата му структура, наподобяваща тази на викториански корсет — бяха точно онова, от което се нуждаеше Еди. На кръста си имаше също толкова добре прилепнал колан.

Той напъха дрехите си в шкафа, затвори внимателно вратата, сложи си накитниците и закопча към тях нагряващия пистолет, отвертката и вакуумната чаша. След това нагласи лентата с фенерчето на главата си и вдигна кутията и контейнера със силикон върху шкафчетата, заедно с пластмасовата бутилка.

Сега започваше трудната част. Еди подскочи и се хвана за горния ръб на шкафчето, подпирайки краката си във вратата. Той не носеше обичайните си обувки, а черни катерачески боти с гумени подметки за максимално добро прилепване. Издърпа се нагоре възможно най-тихо.

Пространството между прашната повърхност и ниския таван едва достигаше един фут, но Еди знаеше, че скоро щеше да започне да му се струва ужасно просторно. Както показваха плановете, които Лола му беше осигурила, на няколко фута по-нататък имаше вентилационна решетка. Той запълзя към нея, тикайки инструментите пред себе си.

Минутка работа с отвертката и капакът на отдушника се освободи от едната си страна. Еди насочи вниманието си към другия край, като не разви болтовете изцяло, за да може да остави решетката да виси на импровизираната панта. Той привърза допълнително кутията към колана си, след това извади малката бутилка и изля съдържанието и върху предницата на костюма си. Това беше лубрикант; наистина си го беше купил от един секс–шоп. Поглеждайки към тъмнината на тръбата, той се усъмни, че ще изпита някакво удоволствие от него.

— Така, влизам — каза той, хващайки вакуумната чаша. — Кажете ми, ако пазачите се размърдат.

— Ще ти кажа, Еди — отвърна Карима. — Успех.

— Благодаря. — Той включи фенерчето, притисна вакуумната чаша към металния под и се придърпа вътре.

Беше по-зле, отколкото си го представяше. Късата тръба в апартамента беше чиста; тази беше адски мръсна, покрита с дебел пласт от един Бог знае какви гадости, които вентилационната система беше извлякла от горните етажи. Но той продължи да се придвижва напред с помощта на вакуумната чаша. Кутията и пластмасовия контейнер потракваха недоволно по решетката, докато той ги влачеше подире си като влакови вагони.

Въпреки ползите от плувния костюм, тръбата му се струваше ужасно тясна. Той надигна глава, за да освети вътрешността и. За да стигне до сейфа, трябваше да пропълзи над петдесет фута — а там го очакваше първото му препятствие.

Гласът на Карима пропука в ухото му — металната тръба влошаваше още повече приемането.

— Добре ли си, Еди?

— Да — изръмжа той. Потеше се ужасно и тесният синтетичен костюм изобщо не му помагаше.

— Добре. Пазачите са все още в кабината.

— Добре. — Движенията му вече се бяха превърнали в рутина. Отпускане на вакуумната чаша, протягане и залепването и отново шест инча по-нататък, натискане, за да засмуче, придърпване напред, повторение на цикъла. Допълнителното тегло, което влачеше след себе си, го изтощаваше още повече. Собственото му тяло почти спираше достъпа на въздух. В тръбата ставаше задушно, задушаващо — а скоро щеше да стане и много по-горещо.

Той се съсредоточи изцяло върху придвижването напред, опитвайки се да не мисли за метала, който го обграждаше. Още шест инча, после още шест. Той погледна напред. Лъчът на фенерчето освети нещо в далечината.

Той присви очи и с мигане отърси капките пот. Първото препятствие: металните преградни решетки, заварени в тръбата на около трийсет и пет фута напред. Щеше да използва резача, за да ги премахне.