Анди Макдермът - Свещената крипта

— Накъде? — попита Мат.

— Наляво — отвърна тя. — На около двайсетина метра напред има ново разклонение. Там надясно и после нагоре.

Тръбата след следващото разклонение се издигаше нагоре под ъгъл от четирийсет и пет градуса.

— На върха завий наляво — каза Рад. — Оттам започва права линия до съединителната кутия.

— Време? — попита Мат, докато направляваше робота към финалния завой.

— Осем и дванайсет — отвърна Карима.

— Две минути до прилива… Боже! — Ново натискане на бутона за ускорение.

Роботът достигна края на шахтата. Те се разтревожиха, когато установиха, че новата тръба не е изцяло пълна с вода. Тя беше прорязана от проблясваща линия.

Повърхността. Приливът достигна връхната си точка. Но можеше да се окаже, че това не е достатъчно.

Мат даде пълна газ. На екрана тръбопроводът заприлича на терен от някоя видеоигра.

— Колко още?

— Двайсет метра — каза Рад, взрян в картата. — Петнайсет…

— Внимавай! — извика Карина, когато отпред проблесна нещо. Някакви отпадъци, донесени от прилива, блокираха пътя…

Серво не успя да спре навреме. Картината лудо заподскача, когато роботът се блъсна в препятствието…

И спря.

— Мамка му. Мамка му! — изпъшка Мат. Серво се клатеше наляво-надясно, но не можеше да се освободи. Австралиецът въртеше контролните ръчки на дистанционното, опитвайки се да накара робота да се промъкне покрай боклуците.

Водата се плискаше, развълнувана от перката на подводницата, но и така Карима успя да забележи, че нивото и спада.

— Мат, водата намалява!

8:15. Приливът се отдръпваше.

Мат трескаво блъскаше ръчките.

— Хайде, Серво, ще се справиш! Хайде!

Отново пълна газ. Отново никакъв напредък.

— Хайде де! — Ново завъртане, камерата се засилва към стената…

И картината изведнъж се стабилизира, когато подводницата се спусна свободно надолу по тръбата. Мат се опита да си върне контрола.

— Колко още? Колко още?

— Десет метра — отвърна Рад.

Нивото на водата продължаваше да спада. Камерата излезе над повърхността, по лещите и започнаха да се стичат ручейчета вода.

Още няколко секунди и роботизираната подводница щеше да застърже в тинята…

— Почти стигнахме! — извика Рад. — Три метра, два…

Тръбата се разшири. Роботът беше стигнал до входната шахта, от която нагоре се издигаше стълба. Мат промени посоката на въртене на перката. Серво спря на дъното на тръбата.

— Пфу, да му се не види! — изпъшка австралиецът, въздъхвайки дълбоко с облекчение. — На косъм бяхме.

Карима огледа екрана, но не видя нищо друго, освен тръбата, която се губеше в далечината.

— Къде е съединителната кутия?

— Отгоре, в шахтата. — Той превключи на втория комплект лостове за управление, за да задвижи манипулационната ръка на робота. На „китката“ й беше монтирана друга камера; с разгъването на ръката, картината се изкриви под още по-странен ъгъл. В долния край на изображението се забелязваше заострена сонда-резач. — И така, да видим сега…

Камерата рязко се обърна нагоре, фенерчето освети шахтата. Заради малкия обектив беше трудно да се прецени мащабът; стълбата изглеждаше като направена за гиганти, но капакът на върха се намираше на по-малко от три метра над робота. Тяхната цел се намираше много по-близо — съединителната кутия беше закрепена за стената на шахтата. Отдолу в нея влизаше дебелият основен кабел, а от горната и страна излизаше друг, който свързваше подземния център за данни на ООН с останалата част на дигиталния свят.

— Това е — каза с облекчение Рад. Той посочи ключалката на предния панел. — Можеш ли да срежеш това?

— Нямаш грижи — отвърна Мат и приближи ръката. Натисна някакъв превключвател; само за секунди резачката се нажежи до червено. Работейки внимателно с лостовете, Мат допря инструмента до панела и направи кръг около ключалката. Кутията беше направена от анодиран алуминий, водоустойчив и защитен от корозия, но стените бяха много тънки. Когато резачката мина през тях, във водата започнаха да падат разтопени капчици метал.

За по-малко от минута цялата ключалка падна във водата. Мат изключи резачката и я прибра, а на нейно място се появиха роботизирани клещи. Те се захванаха за ръба на прогорената дупка и изкъртиха панела.

— Така — каза австралиецът. — Сега какво?

Рад огледа схемата.

— От тук разбирам, че диагностичният порт е… този. — Той посочи едно от няколкото гнезда на чертежа. Мат отмести леко ръката, за да ги огледа по-добре в реални условия.