Анди Макдермът - Свещената крипта

Карима се показа през люка към долната палуба.

— Еди се обади. Влиза. — Тя се шмугна обратно. Рад се огледа още веднъж за патрулни лодки и слезе при нея.

В една от каютите Мат Трули си беше стъкнал работилница — два лаптопа и сложен уред за дистанционно управление бяха наблъскани върху една малка маса и бяха облепени с тиксо за по-голяма стабилност. Люкът беше отворен и през него нахлуваше студен въздух; на пода под него се виждаше голяма макара с оптичен кабел. Тънката, но здрава стъклена нишка минаваше през прозореца. Макарата беше свързана с единия лаптоп, а другият край на кабела стигаше до дистанционно управляемата подводна машина, която в момента си проправяше път през канала по западния бряг на реката.

— Добре, красавицата ми — промърмори Мат, използвайки двата джойстика, за да управлява подводницата. — Влизай там… — На монитора на лаптопа се виждаше картина от едната камера на борда на робота, която показваше дебелия, обвит в гума кабел, губещ се в тъмнината на облия канал. Макарата бавно се завъртя, отпускайки още оптичен кабел към движещата се бавно напред машина.

Земята под Манхатън беше прорязана от безбройни мрежи от подземни канали — като се започне с тунели на метрото, мине се през тръбите за парното и се стигне до градските телекомуникационни мрежи. Точно тази система, прокарана в началото на двайсети век, за да захранва градските противопожарни кранове с вода от реката, беше спряна от употреба преди почти четвърт век и заменена от много помощни помпени системи — докато предприемчиви телекоми не осъзнаха, че това е идеалният начин за прокарването на километрите оптични кабели, необходими за задоволяване на все по-нарастващите нужди на града от бърза връзка, без да се налага разкопаването на улиците на Манхатън.

Кабелите се опъваха изцяло от роботи, създадени да пълзят през тесните, наводнени тунели. Машината на Мат следваше техния път, но беше значително по-бърза от тях. Серво беше дълъг един метър и смътно наподобяваше змиорка с трите си тръбести секции, свързани посредством универсални връзки: гъвкаво торпедо, способно да се криви и извива през тесни подводни пространства. В най-задния сегмент се намираха витлото и управляващите перки, средният съдържаше акумулаторните батерии, а най-отпред бяха камерите, осветлението и една сгъната манипулаторна ръка.

Мат погледна към другия лаптоп, който показваше графика на системата от тръби, насложена върху план на сградата на ООН. Мигащият курсор показваше местоположението на Серво, недалеч от крайните очертания на сградата на Секретарията.

— Колко е часът? — попита той.

— Осем и четири — отвърна Карима.

— Господи, остават само десет минути до високия прилив. Забързай се малко, Серво! — каза той на екрана, натискайки бутона на ускоряване на единия от джойстиците. Макарата с оптичен кабел се завъртя по-бързо.

Еди стигна до офисите на АСН.

— Работиш до късно, а, Лола? — каза той с надеждата, че гласът му е прозвучал небрежно. Дори толкова късно вечерта тук имаше работещ персонал — хора, които губеха всяка представа за времето, заплеснати по някой древен боклук, и собствената му жена беше от най-лошите примери. Той не можеше да слезе в сейфа, докато приятелите му не приключеха задачата си, така че това беше най-малко подозрителното място, където да ги изчака.

— Да, довършвам някои документи — отвърна Лола, след което снижи глас. — Използвах кода на Нина, за да ти осигуря достъп до шкафовете. Когато слезеш долу, просто използвай своята карта — всичко останало е в системата. Що се отнася до пазачите, Нина ти е дала разрешение за достъп.

— Няма ли да проверят и да открият, че тя не е тук?

— Но тя е тук — каза Лола с напълно невинно изражение на лицето, докато набираше нещо на клавиатурата. — Според компютъра тя е прекарала цял ден в една от конферентните зали. А компютрите никога не лъжат, нали?

Еди се ухили.

— Благодаря ти, Лола. — Без да оставя тежкото куфарче, той влезе в кабинета на Нина.

Погледна часовника си. 8:10. Побързай, Мат!

Карима наблюдаваше напрегнато картата, върху която болезнено бавно пъплеше курсорът. Серво вече се намираше под сградата на Секретариата, но с навлизането в сушата старата система се разклоняваше и криволичеше все повече и подводницата трябваше да измине доста заобиколен път, за да стигне до крайната си цел.

Тя погледна към другия лаптоп. Тръбата се разделяше, единият канал продължаваше право напред, а другият правеше завой на деветдесет градуса.