Анди Макдермът - Свещената крипта

Протегна другата и отвори голямата врата. Вътре беше кутията с Кодекса. Той я измъкна — след което залюля тежкия контейнер и го използва като противовес, за да се изправи обратно на бюрото. За един ужасен миг се олюля, гумената подметка зацепи на ръба, но той успя да си възвърне равновесието и се изправи.

Еди отвори кутията. Златиста светлина изпълни сейфа: лъчът на фенерчето му се отразяваше в изработената от орейхалк корица на Кодекса на Талънор.

Той беше в ръцете му.

А сега… трябваше да намери начин да се измъкне с него.

Яблонски беше завършил обиколката на единия край на лабиринта. Тананикайки си под мустак, той бавно тръгна към сейфа, за да обиколи и другия му край.

Мат побърза да излезе на палубата. Патрулната лодка се намираше на половин миля от тях — и се движеше право към него.

Бюрото беше почистено, почти цялото оборудване на Еди се намираше в тръбата на отдушника. Освен кутията с Кодекса, единственото друго нещо върху него беше отвертката.

Той я стисна между зъбите си, докато повдигаше висящия вентилатор на нивото на раменете. Подпря единия му край на ключицата си, взе отвертката със свободната си ръка… и я заби във вентилатора.

Перките веднага спряха да се въртят. Моторът запротестира, започна да вие гневно. Той натисна изолираната дръжка още по-силно. Моторът изпука и изгоря.

Еди измъкна отвертката и направи същото с другия вентилатор. Този път моторът изпуши и острата миризма на изгоряло подразни обонянието му.

Яблонски прекоси централната пътека пред входа на сейфа и се накани да се отправи към зоната за четене, когато уоки-токито му изпука.

— Хей, Лу — каза партньорът му. — Компютърът показва, че в сейфа нещо не е наред.

Той се приближи до заоблената стоманена врата и погледна по пътеката, която водеше към охранителната кабина.

— Алармата ли се включи?

— Не, но има някакъв проблем с вентилационната система. Ще го отворя, за да провериш какво става.

Яблонски вкара картата си и изчака докато Вернио изпълни процедурата за отваряне. След минута тежката врата бавно започна да се отваря.

Щом влезе, той усети острия мирис на пушек. Над главата му се разнесе пукане; той погледна към решетката и видя синичка искра от другата и страна.

— Да, нещо е дало накъсо — докладва той по радиото. — По-добре се обади.

Оставяйки вратата, за да разсее пушека, той се запъти към кабината, докато Вернио се обаждаше по телефона, за да повика техник.

Наблюдавайки екрана на лаптопа, Карина забеляза, че пазачът се намира с гръб към сейфа, а другият се обажда по телефона.

— Еди, сега!

Вратата на шкафа се отвори. Вътре се намираше кутията с Кодекса на Талънор — и Еди Чейс, който се беше свил в тясното пространство.

Беше използвал резача, за да задържи езичето на вратата. Хвана се за дръжката на горния шкаф и се издърпа навън. Стъпил с единия крак на ръба на пода на шкафчето, измъкна кутията и скочи върху бюрото.

Пазачът продължаваше да се отдалечава от него. Еди протегна крак и ритна вратата на шкафа, за да я затвори, след което се засили и скочи през отворената врата.

Размина се на един пръст с чувствителния на натиск под на сейфа. Болка прониза глезена му, но той потисна изохкването си и побърза да се скрие зад най-близката камара шкафове.

Едната гумена подметка изскърца на пода…

При този звук Яблонски се обърна.

Еди чу как стъпките му заглъхват. Той замръзна, притиснат към шкафовете.

Стъпките се чуха отново… и започнаха да се приближават.

— Какво има? — попита Вернио.

— Мисля, че чух нещо. — Яблонски почти беше стигнал до сейфа. Еди се приготви — може би все пак ще трябваше да си пробива път с бой…

Единият от повредените вентилатори изскърца отново. Яблонски спря. Еди виждаше сянката му. Още една стъпка и пазачът щеше да го открие…

Но Яблонски се обърна, решавайки, че звукът е бил просто поредната искра. Еди го изчака да се отдалечи и тихичко се приближи до шкафчето, където беше скрил дрехите си.

Лъчът на прожектора блесна през илюминатора.

— Времето ви свърши! — каза ченгето в мегафона. — Разкарайте се!

Мат изтича на палубата.

— Прибираме си оборудването! Само още една минутка.

— Добре, давам ви минутка, но ако дотогава не сте се разкарали, идвате с нас.

— Действаме, действаме! — Мат скочи обратно в кабината. Петте екрана показваха как Еди бърза обратно към зоната за четене с Кодекса под мишница и купчина дрехи в ръка.

— Еди! — извика Карима. — Времето ни свърши!