Анди Макдермът - Свещената крипта

— Какви глупаци — рече нетърпеливо Еди. Той мина през вратата и се вряза в множеството, отблъсквайки с лакът един фотограф от пътя си. Мъжът залитна и събори някаква млада жена, която изпищя. Приятелите й натиснаха напред. Настъпи хаос, размятаха се ръце и крака. Еди си проправи път, следван по петите от Зек. Тежкото куфарче се удряше в пищяли и бедра.

Грант и Мейси стигнаха лимузината, а бодигардът и портиерите отблъснаха тълпата назад, за да може да се отвори вратата. Тълпата се разлюля, някаква друга почитателка падна на земята с писък. Един от фотографите се спъна в нея и също се строполи на земята, разнесе се хрущене на стъкло.

Еди се спря; пътят му беше блокиран. Зек го натискаше отзад — някакъв мъж се блъсна в босненеца и едва не го събори. Куфарчето се заклати в ръката му и падна на земята. Той рязко сведе поглед, но дръжката продължаваше да стои на сигурно място в ръката му, докато мъжът се опитваше да намери собственото си куфарче. Зек вдигна ръка, за да го отмахне от пътя си.

— Хей, хей! — разнесе се женски глас, преди да успее да замахне. — Нюйоркска полиция — всички назад!

Еди се промъкна покрай жената, докато тя крещеше нови заповеди, и стигна до края на тълпата. Зек се появи до него, притиснал куфарчето към гърдите си.

— Господи! — каза Еди, докато лимузината се отдалечаваше от тях. — За какво ти е да си известен, щом трябва да се примиряваш с всичко това?

— Кой беше мъжът? — попита Зек.

— Грант Торн. — В отговор получи само безизразен поглед. — Филмовата звезда?

Зек поклати глава.

— Не гледам филми. В тях вече няма реализъм.

— Ти си странен тип, знаеш ли? Така, надявам се да имаш кола. Нямам намерение да плащам за такси!

Пътуваха около час. Шофираше Зек, а Еди седеше до него с пистолет в ръка. Куфарчето лежеше на задната седалка, като никой от двамата не го докосна по време на пътуването.

Стигнаха до частното летище; охраната им махна с ръка да минават през портала. На пистата ги чакаше реактивен самолет, до който стояха група въоръжени мъже. Зек спря до машината и Еди се напрегна. Можеха да го застрелят в мига, когато босненецът предадеше куфарчето…

— Слизай — каза Зек. Еди излезе на студения вятър, който брулеше пистата. Стълбата на самолета беше спусната; на върха и се появи мъжка фигура. Прамеш Коил.

Всички мъже бяха насочили оръжията си към Еди. Той сви рамене, прибра пистолета в джоба си и тръгна напред, докато Зек вадеше куфарчето от колата.

— Добре, Коил — извика той. — Къде е Нина?

Индиецът не му обърна никакво внимание.

— Взе ли го? — извика той на Зек. Наемникът кимна и вдигна куфарчето. — Донеси ми го.

Еди стигна до стълбата.

— Хей! Зададох ти въпрос! Нина вътре ли е?

Зек мина покрай него. Коил се отдръпна, за да го пропусне вътре, след което погледна надменно Еди.

— Не, господин Чейс, не е. Тя е все още в Индия и вече не ни е нужна. Както и вие. — Той махна с ръка на мъжете. Те тръгнаха към англичанина.

— Само секунда — рече Еди, избърсвайки наперено една сълза, причинена от студения вятър. Коил, който се канеше да влезе в кабината, се спря. — Няма да е зле да си проверите стоката.

Коил рязко се обърна и погледна обвинително Зек.

— В куфарчето е — възрази наемникът. — Погледнах го, преди да тръгнем от Ню Йорк. Не съм го изпускал от поглед.

— Отвори го веднага — нареди Коил. — Отваряй!

Зек остави куфарчето на пода и го разкопча. Коил го блъсна настрани и го отвори. Известно време разглежда съдържанието му… след което се спусна надолу по стълбата.

— Къде е? — Гласът му премина в писък.

— Нямам представа — отвърна искрено Еди. — Един приятел го взе и аз му казах да го сложи някъде, без да ми казва къде. За всеки случай. — Лицето му се вкамени. — Така. Къде е Нина?

Стреснатият Зек излезе от кабината със съдържанието на куфарчето в ръце: няколко гирички, залепени с тиксо.

— Не… не разбирам — каза той на Коил. — Кодексът беше вътре! Как го е взел?

— Това вече няма никакво значение, нали? — каза Еди. — Но си помислих, че можете да ми скроите някакъв подобен номер, така че когато усетих закъснението в отговорите на Нина заради сателитната връзка, разбрах, че съм прав. Затова се подсигурих. — Той се наведе към Коил. — Сделката остава. Връщам си жената, вие получавате книгата. Но ако решите да ме изиграете, ще го унищожа. Ясно ли е?

Коил стисна устни.

— Влезте вътре. — Той тръгна да се изкачва по стълбата, като почти изблъска Зек от пътя си. Еди го последва с облекчение, че е оцелял след сложния номер.