Анди Макдермът - Свещената крипта

— Добре! — извика той. — Ще ви дам Кодекса!

Устните на Ванита се разтегнаха в триумфална усмивка.

— Чапал — каза тя и махна с ръка. Тандон отпусна захвата си. Нина се отдръпна от него, залитайки, и трескаво започна да сваля торбичката от главата си. Когато най-после се освободи, тя трескаво си пое дъх.

Пистолетът се махна от лицето му.

— При едно условие — додаде Еди.

Ванита изръмжа, готова отново да заповяда на Тандон да задуши Нина, но Еди вече се беше обърнал към Коил.

— И двамата имаме нещо, което другият иска или не желае да изгуби, но никой от нас не се доверява на другия, за да не бъде прецакан, нали?

— Грубо казано — отвърна Коил, — но вярно.

— Така, ето новото ми предложение. Директна размяна. Аз ще нося Кодекса, вие ще водите Нина и правим размяната. На някое публично място, с много хора. Щом го направим, всеки тръгва по пътя си. Никакви номера, никакви измами. Как ви звучи?

— Неприемливо — обади се Ванита от екрана, но Коил заговори едновременно с нея.

— Добре — по принцип. Кое място предлагате?

— Все още не знам. Но… — Той реши да предложи нещо с надеждата да умилостиви Ванита. — Ще го направим на ваш терен. Ще дойда в Индия и тогава ще изберем някое място там.

Коил се замисли.

— Това е… приемливо — отвърна той, поглеждайки към жена си, която изглеждаше недоволна от развитието на събитията.

— В Бангалор — настоя тя. — Размяната ще се извърши в Бангалор.

— Стига аз да избера мястото — съгласи се неохотно Еди, усещайки, че тя просто си търси повод отново да започне да измъчва Нина.

Като че ли се получи; Ванита не каза нищо. Коил се обърна към Еди.

— Ще летите до там с мен?

Еди се засмя.

— Едва ли, приятел. Сам ще си намеря самолет. И няма да нося Кодекса в ръчния си багаж, можеш да бъдеш сигурен. Но — продължи той, знаейки какво се кани да каже Коил, — ще го видиш преди да ти го дам, стига междувременно и аз да виждам Нина. Така и двамата ще получим каквото искаме и всички ще бъдат щастливи. Разбрахме ли се?

— Да.

— Нина, добре ли си?

— О, страхотно съм — изграчи тя, разтърквайки шията си. — Еди, не им го давай.

— Съжалявам, любов моя, но трябва. Знам, че много ще се ядосаш, но ще можеш да си го изкараш на мен веднага, щом си в безопасност, нали? До скоро.

Нина се накани да каже още нещо, но Ванита гневно прекъсна видео връзката. Коил погледна към един от въоръжените бодигардове.

— Изведи господин Чейс навън.

— Какво, няма ли да получа гореща кърпа? Добре де, тръгвам — рече Еди, след като го смушкаха с дулото на пистолета. — О, само още нещо. — Той посочи с палеца си Зек. — Кажи на онзи смешник там да ми даде ключовете от колата си. Нямам намерение да се прибирам пеша в Манхатън.

Зек изобщо не беше доволен, но му ги даде под строгия поглед на Коил.

— А аз как ще се върна?

— Това не е моя грижа — каза му индиецът с леден тон. — След провала ви тази вечер възнамерявам да преосмисля по-нататъшното ни сътрудничество.

— Не се тревожи, приятел — каза Еди, подрънквайки с ключовете. — Сигурен съм, че човек с твоите таланти ще успее да си намери работа. Имам предвид, че Ню Йорк винаги се нуждае от улични метачи. — С тези думи той излезе навън.

— Еди! — извика Лола, щом англичанинът влезе в стаята. — Добре ли си?

— Добре съм — отвърна той, забелязвайки загрижените лица на всички, които с нетърпение чакаха новините. Седяха в бруклинския апартамент на Мат. Освен австралиеца тук бяха Карима, Рад и Лола, участниците в „план Б“ Грант и Мейси, които бяха привлекли тълпата, за да осигурят необходимото объркване, Ейми Мартин, полицай от Ню Йорк, която беше отвлякла вниманието на Зек в критичния момент… и Мак, който всъщност беше извършил прехвърлянето.

На масата лежеше празното куфарче и отвореният му капак разкриваше скрития механизъм, спомогнал за осъществяването му. Мощните магнити, осигурени от Мат, които се бяха оказали неподходящи за първоначалната си цел, бяха намерили друго приложение. Металната пластина, прикрепяща дръжката към куфарчето беше развита… както и онази на съвсем същото куфарче, в което се намираха тежестите. Единствено магнитите от вътрешната страна ги бяха придържали здраво на местата им — докато дистанционното им управление, проектирано от Мак, не се беше задействало в момента, когато Мак „случайно“ беше паднал върху Зек и беше блъснал куфарчетата в тълпата пред хотела. Електромагнитите в куфара с Кодекса се бяха изключили и той падна на земята. Миг по-късно магнитите в куфара на Мак направиха същото — и се реактивираха щом Мак прикрепи фалшивото куфарче към дръжката, която стискаше Зек.