Анди Макдермът - Свещената крипта

Изпука нечие уоки-токи, от другия край се разнесе бърз говор. Миг по-късно се включи алармата.

Еди вече излизаше. Той блъсна с рамо вратата, преди тя да се заключи автоматично, и се озова на площада на Обединените нации, тичащ към Пето авеню. Зад него се разнесоха крясъци — охранителите се бяха впуснали да го преследват.

Входовете към площада на Обединените нации се контролираха чрез пътни бариери и високи защитни метални врати. Едната беше отворена, през нея току-що беше преминала кола. Тя започна да се затваря и той хукна към нея. В патрулната кабина се включи аларма. Мъжете, които седяха вътре, веднага скочиха на крака.

Еди прескочи пътната бариера — и буквално се хвърли през външната врата, която се тракна зад гърба му. Той прекоси Пето авеню, залитайки и лавирайки между свирещите коли, след което хукна като луд по Четирийсет и четвърта улица.

Хвърли един бърз поглед назад. Охранителите на ООН бяха заседнали зад собствената им бариера и бясно ръкомахаха на някой в кабината да им отвори. Еди стигна до тротоара, сви зад ъгъла…

И се озова пред тълпата. Тя беше много по-голяма от преди, редовете папараци бяха погълнати от легион млади жени. В мрежата се бяха разпространили слуховете, че обектът на тяхното желание се намира в хотела — и не е нито сам, нито е с приятелка.

Еди видя полицейската кола, паркирана от другата страна на улицата, на която се беше облегнало едно ченге, което наглеждаше тълпата. Той не му обърна никакво внимание и си проби път през тълпата към вратите на хотела. Портиерът го разпозна от по-рано и го пусна вътре.

Зек седеше там, където го беше оставил — а един бърз поглед потвърди, че Мак също е на мястото си. Шотландецът се отправи към изхода, като прекоси пътя на приятеля си и му подаде нещо, докато беше с гръб към Зек. Еди пъхна предмета в джоба си и седна до наемника, а Мак напусна хотела.

— У теб ли е? — попита Зек.

Еди отвори куфара. Кодексът на Талънор проблесна. С леко недоверие в очите Зек разтвори книгата, за да се убеди, че е истинската. Отвътре грейнаха гравираните метални листа.

— Какво? — рече Еди. — Не ме гледай толкова сащисано, нали ти казах, че ще я взема. Сега… — Той затвори куфарчето и го вдигна на коленете си, след което измъква револвера на Мак от джоба си. — Сделката си е сделка. Ти получаваш това, аз си връщам Нина. Как ти звучи?

Зек не изглеждаше изненадан, че Еди се е сдобил с пистолет.

— Тя е с господин Коил в самолета му.

— И къде е този самолет?

— На едно частно летище, недалеч от тук.

— Тогава ме заведи там. Трябва да тръгваме — привлякох известно внимание в ООН. Колкото по-бързо се махнем оттук, толкова по-добре.

— Дай ми куфарчето — каза Зек. Еди го изгледа студено. — Нали имаш пистолет. Но куфарчето ще нося аз. — След кратко колебание Еди му го подаде. — Добре. Сега да тръгваме.

И двамата се изправиха. Еди прибра пистолета в джоба си и тръгна към изхода, следван от Зек — и точно в този момент от асансьора в другия край на фоайето слязоха мъж и жена. Щом тълпата ги зърна през стъклените врати, тя ги посрещна с развълнувани викове и проблясване на светкавици.

Мъжът беше Грант Торн — а неговата придружителка беше Мейси Шариф. И двамата бяха облечени като за парти… с леко раздърпан вид, което подсказваше, че досега са се забавлявали насаме. Към тях бързо се присъедини още един мъж: бодигардът, скрил мускулестото си тяло под тъмен костюм. Той отвори вратата пред двамата и махна с ръка, за да отпъди Еди и Зек.

— Пропуснете ги, пропуснете ги! — Раздразненият Зек се опита да мине покрай него, но Еди го възпря.

Звездата и студентката излязоха на улицата и бяха засипани от ярки светкавици, възторжени писъци и въпроси от папараци и фенове.

— Грант, Грант! — извика един фотограф. — Коя е мацката?

— Къде е Джесика? — попита друг.

— Коя от двете? — попита колегата до него.

— Която и да е! — Светкавицата му блесна в лицата на двамата. Грант примигна, а Мейси отстъпи назад. — Тя знае за това, нали?

— Грант, насам! — извика някой друг. — Аз съм, Сали! Бях на премиерата на „Взривоопасен“, помниш ли? Каза, че харесваш косата ми! — От всякъде се протягаха ръце, не спираха да проблясват светкавици. Папараците размениха погледи, раздразнени, че разни аматьори навлизат в тяхна територия и се опитаха да ги изблъскат назад, което предизвика взрив от оплаквания сред тълпата.

— Хайде, пуснете ги! — изръмжа бодигардът. Персоналът на хотела им проправи път, за да могат да стигнат до лимузината, която тъкмо пристигаше.