Анди Макдермът - Свещената крипта

Сега въпросът беше колко отчаяно Коил иска Кодекса на Талънор?

Той влезе в кабината, следван от въоръжените охранители. Вътре някакъв индиец застана между него и Коил и му се усмихна с изпилените си зъби.

— Кодексът здрав ли е? — попита настоятелно милиардерът. — Повреден ли е?

— Все още не — отвърна Еди. — Нали ви казах, че не ми пука за вашата книга, нито за какво ще я използвате. Просто искам да си върна Нина. Ако я получа невредима, вие ще си получите по същия начин книгата. Справедливо ли е така?

— Да — изсъска Коил.

— Чудесно. Сега искам да говоря с нея.

Коил отиде до една от луксозните седалки. Еди очакваше да вземе телефон, но вместо това той натисна някакъв бутон и над облегалката на стола се издигна плосък монитор. В горната му част се виждаше безизразното око на уебкамера. Появи се някакво меню; Коил написа нещо и на екрана се появи анимирана иконка с надпис „свързване“.

След няколко секунди се появи птичето лице на Ванита Коил.

— Какво стана? — рече тя. — У теб ли е?

— Получиха се някои… усложнения — отвърна Коил. — Доведи доктор Уайлд.

— Какво? Защо ти е? Трябваше…

— Доведи я!

Ванита присви ядосано очи, но се обърна настрани и даде някакви заповеди на хинди. След малко зад нея се появи някой.

— Здрасти, скъпа — каза Еди. — Как е в Индия?

— Еди! — извика Нина. — Какво става?

— Ами взех Кодекса…

— Какво? — ахна тя. — Нали ти казах да не им го даваш — щом го получат, веднага ще ни убият!

— Да, знам — затова не им го дадох, на тези тъпи измамни копелета. Щом се озовеш на безопасно място, тогава ще им го дам.

— Няма да го направиш — рече твърдо тя. — Каквото и да планират тези двамата, то не е…

— Затваряй си устата! — сопна и се Ванита. — Прамеш, защо Чейс е още жив?

— Сменил е Кодекса с някакви боклуци, без Зек въобще да забележи. — Босненецът наведе унизено глава. — Някой от приятелите му го крие. Ако не пуснем доктор Уайлд, той заплашва да го унищожи.

— Какво? — извика разгневената Нина.

— Кексия ще успее да открие всичките му приятели — каза Ванита, без да обръща внимание на прекъсването. — Можем да ги проследим…

— Нямаме време — прекъсна я Коил. — Не можем да си позволим да изгубим Кодекса. Погрижи се да бъде изпратена обратно в Америка.

Ванита погледна мълчаливо в камерата и след няколко секунди отвърна:

— Няма.

Коил остана поразен от твърдия й отказ.

— Но те ще унищожат Кодекса…

— Няма. — Тя се наведе към камерата. — Чейс. Дай ни Кодекса или жена ти ще пострада.

— Ако й направите нещо, никога няма да го получите — възрази Еди. Обикновено безстрастният Коил не можеше да скрие страха си, че Кодексът може да бъде изгубен. Както се беше надявал Еди, той умираше от нетърпение да се сдобие с него.

Но Ванита беше по-склонна да рискува. Тя заповяда с рязък глас нещо на Тандон, който сграбчи Нина.

— Хей! — извика Еди. — Ако й направите нещо, ще претопя онова нещо в бижута! Нима мислите, че се шегувам?

— А да не би да мислите, че аз се шегувам? — отвърна Ванита. — Чапал!

Тандон извади нещо от джоба си. Преди Нина да успее да реагира, ръката му се изстреля напред и бързо нахлупи найлонова торба върху главата й. Тя започна да се бори, опита се да разкъса торбичката, но тя беше твърде плътна. Той стисна още по-силно, найлонът се стегна около гърлото й.

— Пусни я! — изкрещя Еди и се хвърли към Коил. Мъжът с акулските зъби се стрелна напред и го блъсна в извития корпус на самолета. Еди бръкна в джоба си за пистолета, но охранителят притисна дулото на собствения си пистолет към бузата му.

На екрана се виждаше как Нина се опитва да удари Тандон с лакът. Но майсторът на бойни изкуства беше твърде бърз и успяваше да избегне ударите и.

— Дай ни Кодекса — каза Ванита, — или тя ще умре.

— Майната ти! — изръмжа Еди. — Ако ви го дам, пак ще я убиете!

Индийката изкриви устни при обидата.

— Да, но първо ще страда. Продължително.

Нина безполезно се опитваше да си поеме дъх с изкривено лице през найлона, притиснат към лицето й. Еди я наблюдаваше безпомощно. Единственият начин да й помогне беше да предаде Кодекса — но така щеше да обрече и двама им на смърт. Което беше сигурно, щом си имаше работа с Ванита.

Което означаваше, че трябва да сключи сделката с Коил, да открие нещо, на което да реагира безстрастната, логическа половина на това съдружие…

Приглушените звуци, които издаваше Нина, ставаха все по-слаби, по-отчаяни. Погледът на Ванита беше студен, напрегнат, очакващ Еди да се пречупи…