Анди Макдермът - Свещената крипта

Започна да реже. През решетката се виждаше вътрешността на помещението, слабо осветена от аварийните светлини: още една предохранителна мярка, в случай че някой остане заключен вътре. Поне нямаше да му се налага да работи само на светлината от малкото фенерче…

Резачът посече и третата панта — и цялото вентилаторно съоръжение, решетка и перки, се откъсна от тавана.

Свободната ръка на Еди се стрелна напред и сграбчи дебелия кабел. Тежестта притисна болезнено лакътя му към ръба на отвора. Кабелът започна да се изплъзва от запотената му ръка. Той остави резача от другата страна на отвора и се вкопчи в кабела с другата си ръка…

Като без да иска бутна вакуумната чаша до ръба.

Ако паднеше на пода, алармата щеше да се включи…

Той чу тихото тупване…

Но вой на сирени не последва. Вместо това Еди чу бързо пърполене, наподобяващо пърхането на крилцата на молец. С изкривено от болка лице той се извъртя и погледна надолу. Съоръжението висеше на един инч над пода. Вакуумната чаша беше паднала върху единия вентилатор и се беше залепила за рамката, а въртящите се перки се удряха в нея.

— Какъв беше този шум? — попита разтревожено Карима.

— Моят фен клуб — изпъшка той, придърпвайки кабела нагоре. — Не ги ли чувате?

— Звучи по съвсем различен начин. — Дебелите стени на сейфа бяха заглушили звука.

Той продължи да издърпва рамката, докато тя не се залюля на два фута от пода. После завърза кабела на фльонга.

— Колко време ми остава?

— Тринайсет минути… но, Еди, полицаите могат да се върнат и преди това.

— Да, точно това исках да чуя, Карима. Добре, слизам.

Отблъсквайки кабела встрани, Еди пропълзя напред.

Отворът се намираше точно под него и това го улесняваше, но той не се спусна през него — още не. Вместо това се придвижи над отвора, продължавайки да дърпа товара си, после развърза ремъка от колана си, оставяйки го да виси през дупката, и чак тогава внимателно спусна крака в сейфа.

Вентилаторите се разлюляха и пърхащият звук се разнесе отново. Бюрото, върху което стоеше охранителният терминал, се намираше на около два фута встрани. Еди се залюля и се приземи с тропот върху него.

Беше вътре!

Наведе се, за да си вземе вакуумната чаша… и установи, че е прецакан!

Перките на вентилатора бяха разрязали синтетичната гума. Той я тества върху бюрото, но още преди да натисне, знаеше, че опитът е безполезен. През разреза се разнесе жалостиво изпъшкване. Не можеше да се създаде вакуум.

Което означаваше, че няма начин да се върне обратно през тръбата.

— Гръм и мълнии — прошепна той. Трябваше възможно най-бързо да намери начин за излизане от тук.

Но всяко нещо по реда си. Той се изправи, дръпна ремъка и бавно придърпа кутията към ръба. Тя падна — той я хвана, улавяйки и втория ремък, за който беше вързан пластмасовият контейнер. След като и двата обемни предмета бяха в ръцете му, той ги остави на бюрото и отвори кутията.

Вътре се намираше прототипиращият принтер. Еди го извади, затвори кутията, постави машината върху нея и изля гъстата течност в резервоара и. Щом го напълни, той включи машината и започна да проклина, когато тя влезе първо в тестов режим. Трийсет секунди изгубени. Най-накрая беше готова.

Той вкара мемори картата в слота и натисна бутона за старт.

В резервоара заблещукаха два лъча и там, където се пресичаха, течността се втвърдяваше. Лазерната глава бавно се придвижваше по дължина на машината. Под нея постепенно започна да се оформя смътна фигура. Ръка, безплътна и призрачна.

Двуизмерна. Прототипиращият принтер оформяше обекта пласт след пласт, лазерите постепенно се фокусираха, движейки се напред-назад. Всеки пласт беше дебел не повече от милиметър, така че за да се създаде нещо, достатъчно истинско, за да измами скенера, щеше да е необходимо доста време.

А времето не стигаше.

Еди огледа сейфа. Най-простия начин беше да включи алармата, като изпусне нещо на пода; пазачите щяха да отворят вратата, за да разследват. Но те бяха въоръжени, а той не беше, а и дори да успееше да се промъкне покрай тях, шансовете му да се измъкне от сградата въобще не бяха добри. Мъж, облечен с прилепнал водолазен костюм, който носи грамадна книга направена като че ли от злато, трудно можеше да не бъде забелязан.

Но какво друго му оставаше? Той погледна към дупката в тавана. В никакъв случай нямаше да успее да се измъкне през нея без вакуумната чаша.

Но имаше нещо друго, което би могъл да използва…