Анди Макдермът - Свещената крипта

— Добър ден, Еди — поздрави го тя. — Как беше във Франция? Видя ли Фестивала на светлината? Чувала съм, че е много красиво.

— Беше… ярко. — Тази дума му се стори най-подходяща. Нина очевидно не и беше разказала събитията от предишната вечер. — Знаеш ли случайно къде е Нина? Не мога да се свържа с нея.

— Не съм сигурна, днес не съм я виждала. Сигурно е на някое събрание на комисията на ООН.

— В самолет или на събрание? Не съм сигурен кое е по-лошото.

— Поне в самолета можеш да гледаш някой филм. Както и да е, като я видя, ще й кажа да ти се обади.

— Добре. Благодаря, Лола.

Най-накрая стигна до етажа си и повлече куфара си към апартамента.

— Нина, вкъщи ли си? — извика той, щом отвори вратата. Никакъв отговор. Той заряза багажа и отиде в кухнята да си направи кафе.

На един от столовете седеше мъж, насочил към него автоматичния си пистолет.

— Не мърдайте, господин Чейс.

Еди веднага го прецени. Източноевропейски акцент, най-вероятно босненски; едър, мускулест, лице, което е видяло доста екшън. Определено бивш военен.

Някой от хората на Фернандес? Дошъл да си отмъсти?

Макар че умората от полета изчезна за миг след прилива на адреналин, той се престори на изморен.

— Кой си ти? И къде е Нина?

— Засега е в безопасност. Работодателите ми искат нещо от вас. Ако го направите, ще я освободим.

— Работодателите ви? Семейство Коил, предполагам.

Мъжът се изненада, но бързо се съвзе, посочвайки мобилния телефон на масата.

— Да. Те искат да разговарят с вас. Номерът вече е въведен.

Без да сваля поглед от пистолета, Еди взе телефона и натисна бутона за обаждане. Екранът светна и той успя да зърне номера, преди да бъде заменен от анимираната иконка „набиране…“; заради необичайния код 882 той реши, че се свързва със сателитен телефон.

Тихо прещракване, призрачното ехо на сигнала, който се прехвърляше през спътниците… и спокоен глас.

— Ало?

— Добре, Коил, гад такава — каза Еди, разпознавайки равния, безизразен говор на Прамеш Коил. — Какво искаш?

Кратка пауза заради закъснението при сателитната трансмисия.

— Няма нужда да бъдете толкова груб, господин Чейс.

— Мога да приложа и физическа сила.

— Бях сигурен в тези мъжкарски номера. Не ме е страх. Сега ме слушайте внимателно. Както господин Зек вече ви уведоми, съпругата ви е заложничка при нас.

— Зек? — Еди погледна към мъжа на стола, необичайното име му се стори смътно познато.

— Искаме да вземете Кодекса на Талънор и да го доставите на господин Зек. Ако го направите, съпругата ви ще бъде пусната на свобода. В противен случай ще бъде убита. Днес е вторник; давам ви срок до четвъртък.

В слушалката се чуваше жужене, което му беше твърде познато след няколкочасовия полет — бръмчене на самолетен двигател. Коил се намираше на борда на самолет, което означаваше, че Нина също е там…

— Нали знаеш, че си прецакан.

— Моля?

— Не мога да взема Кодекса. Никой не може, освен Нина. Сейфът се отваря след сканиране на ръката й. И тъй като вие най-вероятно летите нанякъде…

— Знам за скенера на сейфа. Скоро ще го получите.

Студена ръка стисна сърцето на Еди.

— Ако посмееш да й отрежеш ръката, кълна се, че ще те намеря, ще ти отрежа шибаната ръка и с нея ще ти изтръгна шибаното сърце през задника!

— Няма нужда от такива фантастични заплахи — не сте ме разбрали. Ще получите отпечатъка на ръката на съпругата ви.

— Така ли? Искам да говоря с Нина.

Коил каза нещо на хинди. Чу се слабо съскане, последвано от звуци на повръщане.

Еди знаеше от кого идват и усети прилив на облекчение.

— Нина!

— Ох… Еди? — каза тя, замаяна и объркана. — Какво… ох, мамка му! Еди, тези задници ме отвлякоха… и ме упоиха!

— Всичко ще бъде наред. Ще се погрижа за това.

— Еди, те искат да откраднеш Кодекса на Талънор за тях! Това не бива да става.

— Ако само така мога да си те върна, ще стане.

— Не, абсолютно невъзможно! Не знам защо го искат, но със сигурност е нещо голямо, не само заради пазарната му стойност. Сигурно…

— Накарай тази червенокоса кучка да млъкне! — разнесе се писклив женски глас. Ванита Коил. Чуха се звуци от борба.

— Нина! — извика Еди. — Коил, дай я пак на телефона!

Разнесе се ново съскане.

— Кучи с… — извика Нина, но гласът и изведнъж секна.

— Тя не е наранена, само е в безсъзнание — каза Коил. — Ако ни осигурите Кодекса, ще си я върнете обратно. Ако не го направите или нашият господин Зек ни уведоми, че сте се опитали да се свържете с властите — или пък по някаква причина не ни се обади — ще я убием. Сега ми го дайте на телефона.