Анди Макдермът - Свещената крипта

— Здравейте отново, доктор Уайлд. — Той погледна към по-едрия от индийците, които я държаха. — Качи я на борда. Имаше ли проблеми, Дхирен?

Тя очакваше едрият да отговори, но вместо това той издаде само едно клокочещо грухтене. С ужас осъзна какво означават белезите и хлътналите бузи — човекът нямаше език. Другият мъж каза нещо на хинди, изпилените му зъби придаваха на говора му мокро, фъфлещо звучене.

— Благодаря ти, Нахари — каза Коил. Той отстъпи назад и двамата завлякоха Нина в самолета. Тя примигна при смяната на осветлението и поглеждайки към луксозната кабина, забеляза Ванита Коил, която я гледаше студено, седнала в една от плюшените седалки. Зад нея стоеше прав някакъв друг индиец с квадратна челюст, облечен с черно поло. Стегнатата му стойка подсказваше, че е нейният бодигард.

— Какво да правя сега? — попита таксиметровият шофьор отвън.

— Следвайте плана, господин Зек — отвърна Коил. — Доктор Уайлд, ключовете ви.

— Какво? Хей! — Мъжът с острите зъби порови в чантата й и подаде ключовете й на Коил, който ги хвърли на славянина.

— Изчакайте господин Чейс в дома им — каза Коил. — Сигурен съм, че ще поиска да говори с жена си.

— Какво искате от Еди? — попита остро Нина, прикривайки страха си с гняв.

— Съпругът ви трябва да ни донесе нещо — отвърна Ванита с леден глас. — Кодексът на Талънор.

Нина я погледна презрително.

— Мечтай си. Нали знаете, че Интерпол вече са разбрали, че вие стоите зад обира в Сан Франциско?

— Може и да подозират — отвърна Коил и отпрати Зек с кимване. Човек от екипажа затвори люка. — Но няма да намерят доказателства. А след това вече няма да има значение.

— Но за какво ви е точно Еди? Ако искате кодекса, защо не накарате мен да ви го донеса?

— Лесно ще вдигнете тревога. Освен това като сте ни заложница, господин Чейс ще ни сътрудничи по-охотно, отколкото ако бъде на ваше място.

— Значи смятате, че ни познавате? — изсумтя тя.

— Кексия ви познава. Цялата информация за вас и вашия съпруг беше събрана и анализирана. Господин Чейс е по-предсказуем от вас, което означава, че може по-лесно да бъде контролиран. Загрижеността му за вашата безопасност ще гарантира подчинението му.

— По-лесно се контролира, а? Ще му кажа, като се обади — сигурна съм, че добре ще се посмее.

— Млъквай — сопна и се Ванита и златните и обеци зазвъняха. — Прамеш, откарай ни у дома. Тая държава ми омръзна.

— Както желаеш, любов моя. — Коил се обърна и влезе в пилотската кабина. Нина очакваше, че той ще даде нареждания, но за нейна огромна изненада той се настани на пилотското място и сложи слушалките на главата си.

— Отзад — заповяда Ванита и посочи презрително задната част на кабината. Двамата мъже завлякоха Нина там. — Чапал, наркотикът.

— Наркотик ли? — извика Нина, виждайки как мъжа с черното поло вдига някакъв уред с формата на пистолет — джет инжектор, използващ високо налягане за вкарване на лекарства през кожата, вместо игла. Тя започна да се бори и да рита, но похитителите й я държаха здраво.

— Бих ви посъветвал да приемете наркотика, доктор Уайлд — обади се Коил от кабината. — Иначе господин Тандон ще бъде принуден да използва уменията си в бойните изкуства, за да ви изпрати в безсъзнание. Доколкото знам, това е изключително болезнено.

Мъжът в черно се усмихна злобно на Нина.

— В човешкото тяло има сто и осем марма точки. Дванайсет от тях водят до незабавна смърт, ако са натиснати от някой майстор на марма-адим 3 3 Класическо бойно изкуство на Индия — Б.пр. .

— Нека позная — рече навъсено Нина. — Ти си точно такъв майстор.

— О, да. Но смъртоносните точки се намират съвсем близо до онези, които причиняват изпадане в безсъзнание и парализа. Ако се борите, дори аз бих могъл да сбъркам и да натисна погрешната точка. — Усмивката му се разшири. — Или може би предпочитате наркотика?

Тя стисна зъби и неохотно прие поражението. Засега.

— Просто… свършвай по-бързо.

Тандон притисна дюзата на инжектора към шията й и натисна спусъка. Чу се силно изсъскване на газ и тя се сгърчи от болка, когато наркотикът беше впръскан през порите на кожата й. За миг като че ли не се случи нищо… но после краката и започнаха да омекват. Двамата мъже я оставиха върху седалката. Ревът на двигателя премина във вой и самолетът се приготви за излитане.

— Да знаете… какво ви чака… когато мъжът ми ви хване — успя да каже Нина, преди всичко около нея да потъне в мрак.

Схванат и изморен от дългия полет, Еди хвана такси до Манхатън. Опита се да се обади на Нина, но и в апартамента, и в офиса, и на мобилния й телефон му се включваше гласова поща. Леко раздразнен, той се обади на Лола.