Анди Макдермът - Свещената крипта

На поставка близо до огнегълтача бяха подредени запалени факли — и пластмасов съд с парафин. Тя го хвърли по преследвачите си. Еди отскочи встрани, но бутилката се удари в ръката на по-младия мъж и я заля цялата.

Индийката хвърли факлите.

Разпиляното гориво пламна. Тълпата се разпищя и започна да се оттегля, хората се блъскаха и падаха, създавайки верижна реакция, след като други се спъваха в тях. Огънят се плъзна по земята. Кит отскочи от пътя му, но ръкавът му вече се беше запалил. Той се опита да свали дрехата си. Асистентът на огнегълтача се хвърли към пожарогасителя.

Мадиракши се възползва от паниката и се шмугна в тълпата. Еди хукна след нея.

Отпред проблесна неон, пронизителното комарово жужене на холографския екран ставаше все по-силно. Зад гърба си чу съскането на пожарогасителя. Кокът на Мадиракши се беше разхлабил по време на бягството й и дългата й черна коса се мяташе като конска опашка.

Еди я настигна, протегна ръка, сграбчи я за косата и дръпна. Жената изпищя и се обърна.

В ръката си държеше откраднатия пистолет…

Тя стреля, Еди се наведе, куршумът улучи мъжа зад гърба му и опръска околните с кръв.

Преди тя да успее да стреля отново, той скочи и заби рамо в корема й. Индийката залитна. Избитият от ръката й пистолет издрънча на паважа.

Еди се хвърли към падналото оръжие, пропусна го, хвърли се отново, забелязвайки, че някой тича към него, и се озова сред гора от тропащи крака. Някакъв мъж се спъна в него, стъпка ръката му. Еди извика и се опита да се изправи. Надмогвайки силната болка, осъзна, че е изгубил Мадиракши. Огледа се във всички посоки. Нямаше следа от полицейската униформа…

Изведнъж нещо се уви около врата му.

Еди инстинктивно подпъхна ръка точно преди индийката да стегне гаротата и пръстите му се притиснаха към адамовата му ябълка. Давейки се, той се опита да махне жицата, но тя се вряза болезнено в плътта му и се окървави. В гърба му се заби коляно. Той се опита да си поеме дъх, докато гаротата се впиваше все по-силно в гърлото му…

Над площада се разнесе вой на сирени, усилен от мегафон мъжки глас започна да дава заповеди. Лионската полиция запечатваше площад „Теро“.

Еди се изпъна.

— Няма изход! — изпъшка той. — Ако се предадеш сега, може и да не ти извадя второто око.

От другата й страна Кит също се възстановяваше. Погледът и се стрелна между двамата мъже, тя потърси възможен път за бягство — но не можа да открие такъв.

— Можем да сключим сделка — каза Кит. — Ако свидетелстваш срещу работодателя си, ние…

Тя не се интересуваше от сделки. Вместо това хукна към неоновата скулптура — и започна да се катери по нея.

— Мини от другата страна, отрежи й пътя! — каза Еди на Кит, но още тогава знаеше, че тя няма намерение да скача долу. Не спираше да се катери по стълбоподобната вътрешна рамка, въртящите се светлинни ефекти създаваха илюзията, че се носи нагоре. Какво правеше тя, по дяволите?

Досети се за отговора в мига, когато тя достигна островърхата куличка на върха. Тя нямаше намерение да слиза долу. Поне не жива.

— Не, чакай! — извика той…

Твърде късно.

Ръцете и се вкопчиха в кабелите.

Неонът проблесна и по земята се посипа дъжд от искри; през тялото й преминаха хиляди волтове. Хората се разпищяха. От тялото на Мадиракши започна да се вдига пушек, вибрациите разтърсиха цялата кула…

Нещо се скъса. С електрическо пропукване дисплеят угасна и жената полетя надолу.

За миг изглеждаше, че изкуственият човек се опитва да я хване… но той беше просто една илюзия. Докато падаше към холографския генератор, високоволтовите лазери се плъзнаха по гърба й, униформата и косата й пламнаха и горящият й труп се стовари с разперени ръце върху пиедестала. Операторът бързо изключи лазерите, но тялото продължи да гори, а издигащият се пушек се оцветяваше в различни оттенъци, докато преминаваше през лъчите на гигантските проекции.

Ню Йорк

— Какво е станало? — попита Нина, чудейки се дали е разбрала правилно Еди заради пропукванията в международната връзка.

— Уби се с електрически ток и падна върху една холограма, която я подпали — повтори той. — Сигурно туристите, които са дошли заради Фестивала на светлината, не са искали да видят точно това… Тя беше готова да умре, но да не я хванем.

— Чувала съм за лоялни служители, но чак толкова… — каза тя. — И Фернандес също е мъртъв? — Мисълта за това въобще не я натъжи.

— Да. Тя практически му отряза главата. Току-що получихме предварителния доклад от аутопсията й — онова неподвижно око е било изкуствено.