Анди Макдермът - Свещената крипта

— Застреляла го е със собствения му пистолет — каза Еди, прикри се зад паркираните коли и махна на Кит да направи същото. — Накъде е изходът? — Кит му го посочи. — Добре, ти доведи още хора, а аз ще се опитам да я намеря.

— Внимавай, Еди — предупреди го Кит и тръгна към спешния телефон, който се намираше до асансьора.

— Защо си мислиш, че няма да внимавам? — Наведен ниско, той огледа паркинга за признаци на движение, преди да хукне към изхода. Някъде се затръшна врата, но ехото, което отекна в паркинга, му попречи да разбере къде се намира точно. Той се промъкна между редиците паркирани возила към бетонената рампа, която водеше навън. Раирани жълто-черни бариери блокираха и двете изходни платна.

Все още не се забелязваше никакво движение. Може би тя наистина се опитваше да се измъкне пеша, противно на всички очаквания…

— Еди! — извика Кит. — Охраната идва насам!

Думите му подтикнаха жената към действие. Един голям ситроен С6 се откъсна от мястото си и ускори към изхода — след което изведнъж зави към Еди.

Той се хвърли върху предния капак на едно рено клио, ситроенът откърти предната броня на по-малката кола и се блъсна в едната от бариерите. Предното стъкло се напука от удара, но ситроенът беше набрал достатъчно скорост, за да разбие бариерата и да излезе навън.

Еди хукна обратно към Кит. От асансьора излязоха трима въоръжени охранители.

— Трябва ни кола — каза им той. — Дайте ми ключове, бързо! — Единият от мъжете бръкна в джоба си. Еди грабна ключовете от ръката му и натисна бутона за дистанционно отключване. Няколко редици по-нататък проблеснаха светлини. Той хукна към колата, старичък, поочукан малък фолксваген поло — далеч от идеалния избор за преследване на голяма и мощна скъпа кола, но само с това разполагаше.

Еди запали двигателя и потегли. Кит вече беше дал заповеди на охранителите и тичаше към основната алея, махайки му с ръка. Еди натисна спирачката и хечбекът спря.

— Хайде, влизай!

— Нямам оръжие! — възрази Кит, когато англичанинът отново даде газ.

— Имаш телефон, нали? Обади се на лионската полиция и ги накарай да блокират пътя!

Колата стигна рампата и излезе от подземния гараж. Пътят се отдалечаваше от сградата на Интерпол и се вливаше в улицата откъм южната и страна. Еди натисна спирачките на кръстовището; не знаеше накъде да завие, докато не видя вдясно мигащи стопове — бягащият ситроен беше ударил друга кола. Той профуча покрай повредения автомобил и пое на югозапад, успоредно на реката. Подминаха един от мостовете на Рона, но нови сигнали за сблъсъци и хаос му подсказаха, че ситроенът е поел на юг.

Кит крещеше някакви инструкции на френски по телефона си.

— Пред нас има полицейски екип — докладва той. — Те ще й пресекат пътя.

Еди забеляза характерните вертикални стопове на френската кола на около стотина ярда напред. Ситроенът забърса странично друга кола, която се завъртя на пътя — Еди премина в платното за насрещно движение, за да избегне задръстването.

Една полицейска кола влетя в булеварда с включени светлини. Мадиракши рязко натисна спирачката, ситроенът поднесе и зави надясно, навлизайки в друга улица. Ченгетата го последваха, а Еди зави след тях. Сменяше предавките, опитвайки се да набере скорост колкото се може по-скоро. Полицейската кола пред него приближаваше ситроена.

Светнаха вертикалните стопове…

Полицейската кола се заби в задницата на ситроена. Пръсна се стъкло, багажникът на хечбека зейна отворен — но преследвачите му пострадаха много повече. Полицейската кола поднесе по пътя, блъсна се челно в един стълб и го огъна със силен трясък, който отекна по улицата. Кит измърмори нещо, което според Еди беше индийска ругатня.

Единият от стоповете на ситроена все още работеше — самотна червена светлина, която бързо се отдалечаваше от тях. Еди се впусна в преследване, надувайки клаксона. След дългите редици нагъсто построените блокове с примигващи свещички на прозорците следваше празно пространство. Бяха се върнали до реката. От другата и страна се виждаха високите небостъргачи, чиито многоцветни лампи ги осветяваха в различни цветове на дъгата.

Еди нямаше време да се наслади на гледката. Мадиракши се беше отправила към моста. Той се досети какъв е планът й: да изчезне в тълпата от туристи, които се бяха събрали за Фестивала на светлината.

Една полицейска кола се опита да блокира пътя й към моста. Тя не намали скоростта си, а се насочи към задницата на патрулката, блъсна я и я отхвърли от пътя си. Смачканата полицейска кола се завъртя по асфалта и се вряза в тротоара.