Анди Макдермът - Свещената крипта

— Чейс. Еди Чейс.

Ново повдигане на веждата, този път при появата на спомен.

— Чейс… Алжир, нали? Преди около седем години? Взриви склада на Фекеш, търговеца на оръжие.

— Може и да съм го направил.

— И на самия Фекеш май не му провървя особено. Чух, че изгубил…

— Не съм дошъл да говорим за мен — прекъсна го рязко Еди, решавайки, че не е необходимо Интерпол да научават подробности от тази мисия, която, макар и оправдана, не беше особено законна. — Да поговорим за теб. И мъртвите ти другарчета. Особено Генади Скляр. Той заработваше добре в Зимбабве, нали?

Леко проблясване в очите на Фернандес показа, че не е особено доволен от факта, че Еди познава мъртвия му съдружник.

— Работил е на много места — каза презрително той, опитвайки се да прикрие фактите. — Това е част от работата, знаеш.

— Но предимно е работил в Зимбабве. Което означава, че си е намирал работа чрез Струтър. От доста време не съм го виждал, но сигурно ме помни. Така, аз не харесвам Хараре, градът е гнусна дупка, а Струтър е боклук, но ако пийнем по няколко чашки с него, сигурен съм, че бързо ще науча клюките. Кой къде е, какво прави… и за кого.

Фернандес очевидно беше започнал да се чувства неудобно.

— Всеки знае по нещичко — продължи да го притиска Еди, — и те ще ми разкажат неща, което някое ченге никога не би открило. Може от известно време да съм вън от бизнеса, но все още съм част от този свят — а светът е малък. Толкова много информация се носи наоколо… трябва просто да събера отделните късчета и ще разбера кой те е наел.

— Никой няма да ти го каже — настоя Фернандес, но над тънките му мустачки изби пот.

— Знам ли, мога да бъда много убедителен. — Той се наведе напред и го погледна твърдо. — Ако открия кой е шефът ти, тогава всички сделки, които Интерпол ти предлага, отиват директно в коша. Повече няма да си им нужен. И ти ще бъдеш прецакан, приятелче. Искаш ли процес в Китай? Или Саудитска Арабия? По дяволите, ти уби две ченгета в Калифорния — там все още прилагат смъртното наказание. — Той се изправи. — Ако бях на твое място, щях да се позамисля. Но гледай да е по-бързичко, че ме чака самолетът.

Той излезе и се върна в стаята за наблюдение. Двамата следователи го очакваха — и двамата изглеждаха впечатлени.

— Наистина ли можеш да намериш човека, наел Скляр в Зимбабве? — попита Кит.

— На теория — отвърна смутено Еди. — Само че няма да съм най-подходящият човек, който да отиде там, защото, ъъъ… Там ме чака смъртна присъда.

— Какво? — възкликна шокираната Бушом.

— Да. Преди известно време помогнах на едни хора, които бяха в списъка за очистване на правителството, да се измъкнат от страната. Проблемът беше, че и мен ме сложиха в този списък. Така че нямам никакво желание да се връщам там.

— Разбирам — рече Кит. — Да се надяваме, че няма да се наложи. — Той посочи затворника. — Фернандес като че ли обмисля думите ти.

— В такъв случай трябва да го оставим да се поизпоти — каза Бушом. — Много добра работа, господин Чейс. — Тя се обърна към Кит. — Ще уведомя директора. Изглеждате ми уморен — и двамата изглеждате изморени. Трябва да си починете.

— Денят беше дълъг — съгласи се Еди. Той погледна часовника си и установи, че минава девет вечерта. Той потисна една прозявка. — Мисля, че трябва да се прибирам в хотела.

— Ще ти покажа изхода — рече Кит. Тримата излязоха от стаята за наблюдение, двамата мъже се сбогуваха с Бушом и тръгнаха към асансьора.

Когато стигнаха до стоманената врата, вниманието им беше привлечено от униформената полицайка, която стоеше от другата страна. Еди предположи, че е индийка, черната и коса беше прибрана в стегнат кок. Като че ли имаше проблеми с приемането на идентификационната и карта. Охраната отвори вратата и тя премина, без да поглежда Еди или Кит. Що се отнася до тях, и двамата обърнаха глави след привлекателната, макар и адски сериозна жена.

— Хей — каза Кит, — ти си женен.

Еди закачливо сви рамене.

— Не могат да ме осъдят за гледане.

— Така ли щеше да говориш и ако Нина беше тук?

— Най-вероятно да. Забавно е да я дразня. — Те преминаха през вратата. — О, забравих якето си в кабинета ти.

— Няма проблем. — Кит натисна бутона, за да извика асансьора.

Фернандес вдигна глава, когато вратата се отвори и потисна изненадата си при вида на новодошлата.

— Не те очаквах толкова скоро.

Мадиракши Дагду го изгледа равнодушно със здравото си око.

— Каза ли им нещо?

Той изсумтя.