Анди Макдермът - Свещената крипта

Виеща аларма предупреди всички в близост до сейфа да отстъпят назад, докато дебелата врата се отключи и бавно започна да се отваря. Нина изчака Яблонски да й кимне, след което влезе вътре, следвана от Еди, който носеше кутията. Вътрешността на сейфа представляваше тясна кръгла стая; стените й бяха покрити с метални шкафчета с различни размери. В центъра, върху малко бюро, се намираше компютърен терминал, чиито екран показваше общото тегло до един грам на посетителите и онова, което носеха: подът беше чувствителен на натиск, още една добавка в охранителната система, чиято цел беше нищо да не бъде измъкнато навън.

— Господи — каза Еди, поглеждайки към решетката на вентилацията на тавана. — Тук винаги е адски студено.

— Но пък през лятото е приятно — напомни му Нина. Тя седна на бюрото и вкара кода си за достъп. Някакъв панел на компютъра светна и тя постави дланта си върху него. Ярка светеща линия го прекоси по дължина — пръстов скенер. Червената лампичка над дръжката на един от най-големите шкафове светна зелено.

Еди плъзна кутията вътре и затвори вратата. Лампичката отново светна червено.

— Добре, готово. — Яблонски, който ги наблюдаваше от входа, изчака, докато посетителите напуснат сейфа, и махна картата си. Отново се разнесе предупредителната аларма и вратата се затвори.

Еди погледна доволно бариерата.

— Да видим дали някой може да разбие това!

— Да се надяваме, че никой няма да се опита — каза Нина, когато се върнаха в стаята на охраната и се подписаха. — Така, щом ще летиш до Франция, мисля да си взема малко работа за вкъщи. Да видим дали ще открия още нещо в онези преводи.

— А хората разправят, че не знаеш как да се забавляваш.

Нина присви очи.

— Кой го разправя?

— Не съм аз — отвърна бързо той.

Те влязоха в асансьора. Еди протегна ръка, за да натисне бутона за етажа на АСН — и едва успя да се сдържи да не изпъшка от болка. Разкърши рамото си, опитвайки се да раздвижи мускула си.

— Мамка му.

— Сигурен ли си, че си добре? — попита Нина. — Ако не ти се пътува…

— Разбира се, че ми се пътува — рязко отвърна той. — Да не би да съм сакат! И по-зле съм бил.

— А сигурен ли си, че не искаш някакви болкоуспокоителни?

Еди се поколеба, преди да отговори.

— Да, добре съм. Сравнително. — Той внимателно докосна едно особено зле натъртено място. — Но мисля, че по време на полета ще ми трябва още една възглавничка.

Франция

— Той каза ли нещо? — попита Нина.

— Засега нищо — отвърна Еди. Двамата разговаряха по телефона, тя от кабинета си в сградата на ООН в Ню Йорк, той от кабинета на Джиндал в главната квартира на Интерпол в Лион. Еди беше изморен от часовата разлика и от работата цял ден със следователите, но се надяваше, че затворникът, когото скоро щеше да види, ще бъде още по-изморен — и съответно щеше да е по-вероятно да изпусне някаква информация при следващия разпит. — Кит ще ме пусне да гледам следващия разпит, който започва след няколко минути.

— Кит?

— Джиндал. Накратко от Анкит.

В гласа и прозвуча закачлива нотка.

— О, вече сте на малки имена? Колко мило!

— Летяхме заедно осем часа, а и нали си ме познаваш, и осем минути не мога да си държа устата затворена. Ще го наблюдавам зад огледално стъкло, също като в полицейските сериали. Ще се опитат да му предложат сделка, за да издаде кой го е наел — пък да видим какво ще каже.

— Сделка. Господи… — В гласа и се промъкна гневна нотка. — Ще ми се да имаше някакъв друг начин.

— И на мен. Аз също не искам копелето да се измъкне на свобода. Но това може да е единственият начин да открием всичко, което е откраднал.

— Сигурно… — призна неохотно тя.

— Поне няма да се притесняваме, че ще открадне отново Кодекса. — Еди се обърна към Кит, който влезе в стаята и му махна с ръка да го последва. — Трябва да вървя — смятат да започват.

— Добре — отвърна Нина. — До скоро. Обичам те.

— И аз те обичам. Чао. — Той прекъсна линията и излезе след Кит от стаята. — Предполагам, че все още не се е пречупил, нали?

Индиецът поклати глава.

— Страхувам се, че не. Но нашите адвокати ще му направят предложение, което се надявам, че ще приеме. — Двамата стигнаха асансьорите и се изкачиха до седмия етаж на сградата на Интерпол. Стоманената врата се отвори веднага, щом пазачът потвърди легитимациите им и те влязоха в секцията за разпити.

Кит въведе Еди в тъмната стая. Една висока служителка около четирийсетте нагласяше видеокамерата.