Анди Макдермът - Свещената крипта

Еди обърна на следващата страница, където имаше още текст, написан на ведически санскрит, преди отново да премине на атлантски език.

— Какво друго пише тук?

Нина погледна страницата.

— Най-вече за циклите на живота. Унищожение и сътворение. Талънор сигурно е харесал идеята. — Тя отново погледна към текста, написан на езика на атлантите. — Свещеникът му показал и ключа за Криптата на Шива — което трябва да е ей това нещо тук. — Тя затвори кодекса и показа щампата върху корицата от орейхалк.

Еди се вгледа отблизо в начупената линия. Тя имаше дължината на протегната ръка, в центъра и имаше богато украсен релеф на човешко лице, чиито устни бяха извити в загадъчна усмивка. Обграждаха го пет по-малки лица, всичките женски.

— Свещеникът ще да е бил твърде доверчив, щом му е позволил да копира ключа им. Ами ако реши да ограби мястото?

— Според написаното в текста, те са му казали, че дори и да намери Криптата, той никога няма да успее да влезе вътре, защото „само онези, които познават любовта на Шива“ могат да използват ключа — каза му Нина. — Изглеждат много сигурни в това.

— Едва ли са щели да са толкова сигурни, ако тогава е имало динамит. Кои са жените?

— Богини. Жените на Шива, предполагам.

— Имал е пет жени? Мислех, че е индуист, а не мормон.

— Не са му били жени едновременно. — Нина посочи две от лицата. — Не знам кои са всичките, но тези двете са Шакти, богинята на женската сила, и Кали, богинята на смъртта.

— О, знам много добре, коя е Кали — отвърна Еди и се ухили. — От „Индиана Джоунс и Храмът на обречените“, нали?

Нина примигна.

— Да, но ако някога говориш с някой вярващ индуист, никога не го споменавай! Веднъж разговарях с един индийски учен за представянето на археологията в медиите и споменах за Индиана Джоунс — той въобще не ми се зарадва. Кали не е богиня, срещу която би искал да се изправиш, но определено не е и зла, и той беше доста ядосан, че първото нещо, за което много американци се сещат, когато стане въпрос за религията му, са човешките жертвоприношения и замразения маймунски мозък. — Телефонът иззвъня.

Обаждаше се Лола.

— Доктор Уайлд? Човекът от Интерпол, когото очаквахте, е тук.

— Добре. Би ли го довела, ако обичаш?

Лола влезе, следвана от висок мъж, облечен с бледо син костюм.

— Доктор Уайлд? Това е господин Джиндал.

— Здравейте, заповядайте — каза Нина, изправяйки се да го посрещне. Както беше очаквала от името му, международният полицейски агент се оказа индиец; около трийсетте, с ъгловата, но все пак привлекателна физиономия и черна, зализана коса. — Аз съм Нина Уайлд; това е съпругът ми Еди Чейс.

— Анкит Джиндал, главен следовател от Интерпол — представи се новопристигналият и се ръкува с тях, разкривайки белите си зъби в широка усмивка. — Радвам се да се запознаем. — За разлика от скованите Прамеш и Ванита Коил, които бяха срещнали два дни по-рано, говорът му, макар и типично индийски, беше по-гъвкав и сърдечен.

— Няма да споменавам Индиана Джоунс — прошепна Еди на Нина, която леко се усмихна.

Джиндал погледна към артефакта на бюрото й.

— Кодексът на Талънор?

— Точно така — отвърна тя.

Той кимна одобрително.

— Радвам се, че не е пострадал. Не мога да кажа същото за всички съкровища, които открива отделът за престъпления срещу културното наследство.

— Как бихме могли да ви помогнем, господин Джиндал?

— Първо бих искал да ви кажа лично добрите новини: идентифицирахме водача на престъпниците. Урбано Луис Фернандес. Испанец, бивш член на Grupo Especial de Operaciones — спецчастите на испанската полиция.

— Много радикална смяна на професията — каза Еди.

— Ето защо толкова дълго време успяваше да се измъква — познава всички номера на полицията. Но сега, благодарение на вас, той е в ръцете ни.

— И какво ще правите този кучи син? — попита Нина. По лицето и премина нетипична за нея жестокост. — Ако питате мен, заслужава електрически стол.

— Може и така да стане. Макар че не сме сигурни къде. Бяха нужни много дипломатически усилия, за да убедим американското правителство да го предаде на Интерпол. Търсен е в поне дванайсет държави и всички искат да го съдят за кражбата на културни ценности — както и за убийствата на хора.

— Мога да си представя. Давид на Микеланджело срещу теракотените воини? Италианци и китайци сигурно вече са на нож за това кой да го докопа пръв.

— Не само това. Ще ви кажа нещо поверително — отвърна Джиндал, поглеждайки ги предупредително. — Има и други обири, които не са разкрити пред обществото — дали защото са политически неудобни, или защото могат да бъдат опасни. Един от откраднатите предмети е Черният камък в Мека. Саудитците са го заменили с дубликат, но ако това се разбере, ще настъпи хаос.