Анди Макдермът - Свещената крипта

— Настина ли? — каза стреснато Нина.

— Кое? — попита Еди.

— Смята се, че Черният камък е поставен в храма Кааба от самия Мохамед — обясни тя. — Той е ключова част от хадж, ислямското поклонение — ако се разбере, че е фалшив, цялата страна ще се взриви.

— А Близкият изток има нужда точно от това.

— Ето защо се опитваме да накараме Фернандес да ни разкрие името на работодателя си, за да можем да открием и върнем всички откраднати съкровища — каза Джиндал. — Но… той не иска да говори. Което е другата причина да ви потърся — може да успеете да ни помогнете. И по-точно господин Чейс би могъл.

— Аз ли? — попита Еди. — Как?

Джиндал извади няколко документа от куфарчето си и ги остави на бюрото на Нина. Към всеки един от тях беше прикрепена по една снимка.

— Това са трима от престъпниците, които бяха убити в Сан Франциско. Те са от различни националности: никарагуанец, украинец, португалец. Но общото между тях е, че всички са известни наемници.

— Наемници, а? — Еди погледна отблизо снимките, но не разпозна нито едно от лицата. Обърна се към Джиндал. — Добре сте ме проучили, нали?

Индиецът се усмихна.

— Надявам се, че не се обиждате от това.

— Не, само че аз от доста време не се занимавам с такава работа. Пък и никога не съм се смятал за наемник, а по-скоро за посредник при уреждане на спорове.

— О, да — каза Нина. — Скарат ли се двама, застрелваш единия.

— Хей, навремето не се оплакваше! Та кои са тези мъже?

Джиндал започна да показва снимките по ред.

— Рамон Малтес Еспиноза; Генади Скляр…

— Скляр ли? — прекъсна го Еди.

— Познавате ли го?

— Никога не съм го срещал, но го знам по име. Работеше предимно в Африка… Хараре, там чух за него.

— Ходил си в Зимбабве? — попита Нина. Макар да смяташе, че знае за някогашните пътувания на съпруга си, той не спираше да я изненадва.

— Преди около шест години — отвърна Еди. — Не възнамерявам да се връщам там — не съм особено популярен. Но името на този тип Скляр ми е познато оттам.

— Светът е малък.

— Постепенно опознаваш основните фигури в бизнеса. Поне професионалистите — онези, които са достатъчно добри, че да не ги убият. — Той се обърна към Джиндал. — За работата, която е вършил, този Фернандес се е нуждаел от най-добрите, които е можел да намери. А не са много посредниците, чрез които да се свърже с тях.

— Съмнява ме, че ще поискат да говорят с Интерпол — каза Джиндал.

— Може би не, но може да разговарят с мен. Някой все ще знае нещо — може би дори кой плаща на Фернандес. Може дори да не се наложи да ходя при тях — току-виж мисълта, че мога да го направя, се окаже достатъчна да накара Фернандес да проговори.

Джиндал се замисли.

— Опитваме се да сключим сделка с него, но на този етап той отхвърля всяко предложение. Може би ако към моркова добавим една тояга той ще стане по-сговорчив… — Помисли още малко. — Съгласен ли сте да се върнете в Лион с мен? Не само заради това — вие сте очевидец на събитията и всяка помощ от ваша страна относно връзките на Фернандес с наемниците ще ни бъде изключително полезна. Но ако не успеем да го убедим да приеме сделка, тогава може би заплахата ще бъде по-ефективна стъпка. Не физическа заплаха, разбира се — побърза да добави той.

Еди се ухили.

— Изобщо не ми е минало през ума. Но съм съгласен. — Той се обърна към Нина. — Обаче само ако ти нямаш нищо против. Ако не искаш да оставаш сама…

— Ще се справя. Особено след като пътуването ти ще помогне за разобличаването на това копеле.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно — настоя тя. — Щом ще помогне за залавянето на човека, отговорен за всичко това, имаш пълната ми подкрепа.

— Отлично — кимна Джиндал. — Ще уредя полета. — Той отново погледна към древната книга. — Що се отнася до Кодекса… открихте ли някаква причина Фернандес да иска да го краде?

— Мисля, че да — отвърна Нина. Тя му изложи разсъжденията си за връзката между бога на атлантите Посейдон и индуисткия бог Шива, отваряйки Кодекса на страниците, които бяха показани на изложбата, за да илюстрира идеята си.

— Ако тази Крипта на Шива все още съществува, то съдържанието й ще представлява невероятно археологическо откритие.

— За което си заслужава да убиеш? — попита Еди.

Джиндал погледна замислено към древните слова.

— Текстът на ведически санскрит, индийската връзка, беше една от причините да поискам да получа тази задача. Черният пазар за древни индуистки артефакти е огромен — и да, за нещастие има хора, които са готови да убият заради тях. Но мащабът на този случай ще надхвърли в пъти всичко, с което съм си имал работа досега.