Анди Макдермът - Свещената крипта

— Разбира се, че не! Не ми съобщиха нищо, което да заслужава вниманието ми. Не спираха да задават един и същи въпроси, да ми предлагат жалките си сделки.

— Които ти отхвърляше.

— Естествено. Иначе нямаше да седя тук, окован към стола, нали? А сега ме измъкни от тук.

Мадиракши кимна и застана зад него.

— Между другото — каза тя, преди да дойда тук, минах през съседната стая, за да проверя дали е празна. Видях една видеокамера.

В гласа му се промъкна безпокойство.

— И ти я изключи, надявам се? — попита той.

— Да. — Зад гърба му се разнесе всмукващ, влажен звук. — А след това… изгледах записа.

Фернандес изведнъж си припомни звука от апартамента във Флоренция.

— Не, чакай, аз само…

Гаротата се уви около гърлото му и жената дръпна силно.

Еди взе коженото си яке.

— В кой хотел ще ме настаниш?

— „Девил“, от другата страна на реката. Между другото, докато си тук, трябва да видиш Фестивала на светлината на площад „Теро“. Намира се само на няколко минути пеша от хотела. Много е впечатляващо.

— Зависи колко ще съм скапан, като стигна там. — Той облече якето си и се намръщи, когато схванатите му мускули запротестираха.

— Добре ли си, Еди? — попита Кит.

— Да, ще се оправя. Доста се понатъртих, това е.

Индиецът се ухили.

— Доста нови белези, които можеш да използваш, за да впечатляваш дамите.

— Моята дама вече е видяла всичките ми белези… — Той изведнъж се спря. Шегата беше активирала един спомен. Белег…

— Какво има?

— Жената, която мина през вратата, когато излизахме — тя имаше белег на лицето си.

Кит го погледна озадачено.

— Не съм забелязал.

— Не си я гледал в лицето. Но аз съм го виждал и преди… — Той се намръщи и се замисли — след което очите му се разшириха. — Сан Франциско! Мамка му, тя беше там малко преди нападението! Работи за семейство Коил!

— Прамеш Коил? — попита изненадан Кит. — От Кексия?

— Познаваш ли го?

— Всички в Индия го познават — той е нашият Бил Гейтс. Сигурен ли си, че е същата жена?

— Абсолютно — а сега за втори път се оказва на същото място, като Фернандес. — Изведнъж се досети. — Тя може би ще се опита да го освободи! Да вървим!

Те изтичаха от офиса и забързаха към асансьора. Еди натисна няколко пъти бутона, след което изгубил търпение, отвори вратата към стълбището и хукна нагоре. Кит го следваше по петите.

Седмият етаж. Двамата хукнаха към стоманената врата, предизвиквайки озадачени погледи от охраната. Ново дразнещо изчакване, докато проверят идентификационните им карти, след което се затичаха към стаята за разпит…

Жената определено беше минала от тук — но не за да освободи Фернандес. Той все още беше окован към стола си, но главата му висеше отпусната, устата му вече не беше изкривена в презрителна усмивка, а беше зейнала от ужас. Шията му беше прерязана почти от ухо до ухо, от дълбоката рана все още се стичаше тъмна кръв.

— Мамка му! — изпъшка Еди, стрелна се покрай изненадания Кит и хукна обратно към вратата. — Онази жена — тъмна коса, белег през едното око — къде отиде тя?

— Тръгна си малко преди да се върнете — отвърна объркано единият пазач. — Какво става?

— Тя току-що е удушила единия от шибаните ви затворници!

Кит се появи.

— Вдигнете тревога — затворете сградата! Никой да не излиза, докато не открием тази жена. Сега ни пуснете да минем!

— Да, сър! — Пазачът побърза да отвори вратата, след което грабва слушалката на телефона, за да вдигне тревога.

— Колко изхода има от тук? — попита Еди, докато бързаха по коридора.

— Главните изходи са от източната и западната страна, освен това има противопожарни изходи, подземен паркинг…

— Тя няма да се опита да се измъкне пеша. — Главната квартира на Интерпол се намираше близо до южния бряг на река Рона, а намиращото се наблизо езеро ограничаваше възможните маршрути за бягство. Те стигнаха до асансьорите; единият се намираше в сутерена. Еди отново удари с всичка сила по бутона за повикване, преди да се насочи към стълбището.

Когато се разнесе сирената, те бяха стигнали до третия етаж.

— Запечатване на сградата, запечатване на сградата — обяви мъжки глас по интеркома. — Охраната да запечата изходите. Целият персонал да остане по местата си. — Съобщението беше повторено на няколко езика, докато те продължаваха да се спускат по стълбището.

Стигнаха до сутерена. Еди отвори вратата с ритник — и видя един униформен мъж да лежи на пода пред асансьора в локва кръв. Кобурът му беше празен.