Анди Макдермът - Свещената крипта

Кит отново изпъшка.

— Загиват хора — трябва да се откажем!

— Не, почакай! — Те бързо настигаха ситроена; втората катастрофа го беше повредила доста. — Скоростта й намалява. Пипнахме я!

Очуканият ситроен мина напряко през улицата от другата страна на моста и се качи на пешеходната пътека; хората отскачаха от пътя и. Без да сваля ръка от клаксона, Еди я последва в прохода, който се беше отворил в тълпата.

Пред тях се разкри голям площад; все повече туристи се стичаха към сърцето на глада. Мадиракши зави към тревните площи, събаряйки двама души по пътя си, но колата й вече издъхваше, над предния капак се издигаше пушек. Тя рязко натисна спирачката и ситроенът се плъзна по поляната сред дъжд от пръст и трева, заоравайки в събралата се тълпа. Над площада се разнесоха писъци.

Еди спря фолксвагена, изскочи навън и забеляза индийката да тича между шокираните зяпачи. Той хукна подире и, следван от Кит.

— Площад „Луи Прадел“, vitev 2 2 Бързо (фр.) — Б.пр. ! — каза индийката по телефона, преди да извика „Полиция!“ и бясно да започне да размахва ръце пред хората да й направят път.

Нови разтревожени и възмутени викове подсказаха на Еди посоката, в която се движеше Мадиракши. Тясната улица, в която навлязоха, беше осветена от балдахин от лампички, които блещукаха като звезди. Събралата се тълпа от зяпачи пречеше на Еди да види целта. Ако тя изведнъж се спреше, той щеше да мине на три фута от нея и въобще нямаше да се усети…

Пред него се разнесе силен писък. Индийката беше съборила дете. Някакъв разгневен мъж се развика след нея и единствено полицейската униформа му попречи да направи нещо. Еди и Кит профучаха покрай него — но бащата сграбчи полицая от Интерпол и го дръпна назад. Няма униформа, няма задръжки. Мъжът го блъсна на земята и се накани да го ритне в лицето…

Еди заби юмрук в ченето на разгневения баща и го събори на земята. Падналото дете отново изпищя. Нямаше време за извинения. Той хвана ръката на Кит и му помогна да се изправи.

Къде беше убийцата? Еди си проправи път напред, улицата се вля в широко пространство — площад „Теро“. Дори и да имаше още викове от раздразнени туристи, те щяха да бъдат заглушени от карнавалния шум на Фестивала на светлината; площадът беше претъпкан с народ.

Еди примигна объркано при гледката, която се разкри пред очите му. Заобикалящите площада сгради изпълняваха ролята на гигантски екрани, които превръщаха града в калейдоскопична, почти психеделична експлозия от цветове. Картините се сменяха непрекъснато, в един миг подхождаха идеално на украсените фасади и придавайки на прозоречните рамки зашеметяващи сюрреалистични оттенъци, в следващия се завъртаха като грамадни анимирани герои, които танцуваха из тълпата.

На самия площад имаше още екрани. Към студеното нощно небе се издигаше спираловидна скулптура, обсипана с неонови светлини, които примигваха последователно, създавайки впечатлението, че тя се върти. До нея една сюрреалистична фигура — висок десет фута човек, направен от светлинни топчета с размера на грахче — представяше акробатични номера на висок пиедестал. Холограма; непрекъснатото пропукване на пресичащите се лазерни лъчи се чуваше ясно, въпреки бумтящата музика и шумът на тълпата.

Наблизо се чу едно силно жжжт и одобрителни викове. Еди видя пламъците, излизащи от устата на един огнегълтач. От Мадиракши нямаше и следа, а почти непрекъснато сменящите се светлини от огромните проекции правеха почти невъзможно намирането на когото и да било в тълпата.

— Виждаш ли я? — попита Кит като го настигна.

— Не. — Еди забеляза улука на съседната сграда и си проправи път към него. Изкачи се няколко фута, за да се огледа над заобикалящата го тълпа. Погледът му се плъзна по главите, в търсене на една…

Там! По-близо, отколкото очакваше — очевидно спектакълът също я беше забавил. Тя се поколеба на изхода от площада, преди да тръгне напреки по него, близо до огнегълтача. Еди я посочи, скочи долу и двамата с Кит започнаха да си проправят път към нея.

Някъде отпред една жена извика стреснато на френски. За миг тълпата пред Еди се раздели и той зърна полицейската униформа. Намираше се на двайсетина стъпки зад нея, дори по-малко. Ново жжжт и хората инстинктивно отскочиха от пътя на огъня, аплодирайки огнегълтача. Мадиракши смени посоката, гъстата тълпа блокираше пътя й.

Вече се намираше на една ръка разстояние…

Еди се хвърли към нея, пръстите му се вкопчиха в ръкава й, но тя се изтръгна. Той си проправи с лакти път през тълпата и се озова в празно пространство насред блъсканицата. Огнегълтачът, едър мъж, облечен в арабски дрехи, който беше приближил горящата факла почти до устата си, го погледна изненадано. Индийката изгледа Еди със здравото си око, протезата й проблесна безизразно.