Анди Макдермът - Свещената крипта

— Всеки тигър има имплантирано проследяващо устройство — обясни той на Нина. — Можем да определяме местонахождението им с точност до един метър. Тази тигрица ще се появи в полезрението ни… сега.

В първия момент Нина не видя нищо. След това забеляза леко движение в храстите — и внезапно онова, което смяташе за игра на светлосенки, прие грациозна, но смъртоносна форма.

Бенгалски тигър, сто и четирийсет килограма мускули, зъби и нокти, висок почти метър и дълъг над два метра. Макар и с наранена лапа, животното се движеше тихо и устремено.

— Обикновено не връзваме козата — обясни Коил, докато Нина гледаше, неспособна да отклони поглед от спектакъла. — Искаме животните ни да запазят ловните си инстинкти.

— Дръпни дрона назад — рязко рече Ванита. — Ако го чуе, може да се изплаши.

— Виманата 4 4 Вимана — летяща колесница от древноиндийските текстове — Б.пр. се намира на осем метра от там. Звукът на роторите не се чува на шест метра от нея. — Но тя му хвърли остър поглед и камерата бързо се издигна нагоре.

Козата най-накрая забеляза опасността. Блеейки ужасено, тя се опита да избяга, но въжето я принуди да спре рязко. Тигърът веднага реагира, черно-оранжевата фурия се стрелна към празното място по-бързо, отколкото успяваше да реагира камерата на Коил. Когато най-после успя да навакса, тигърът вече беше достигнал плячката си, повали я с един удар и заби зъбите си в гърлото на злочестото чифтокопитно животно. Кръвта й оплиска сивия бетон. Макар и смъртоносно ранена, козата продължаваше да се бори; тигърът замахна с лапа, ноктите му разпраха корема й и вътрешностите й се разпиляха по земята. Нина затвори очи.

Коил завъртя джойстика. Дронът се спусна надолу, мерникът му се съсредоточи върху тялото на тигъра.

— Не я наранявай! — предупреди го Ванита.

— Няма, любов моя — отвърна Коил, а в равния му глас прозвуча леко нетърпелива нотка. Камерата се приближи още повече.

Тигърът погледна нагоре, привлечен от тихия звук…

Коил дръпна спусъка на един от джойстиковете. През говорителя се чу тихо шляп и образът се завъртя. Когато картината отново се успокои, тигърът беше пуснал козата и се опитваше да избяга обратно в джунглата — но измина само няколко ярда, преди да се строполи на земята. От хълбока му стърчеше сребриста стрела.

— Готово — докладва Коил в слушалката. — Вкарайте я вътре. — Платформата, която се виждаше на по-малкия монитор, се спусна към земята. След кратка пауза се издигна отново и се появиха няколко мъже, облечени с бели престилки, които предпазливо пристъпиха към падналия хищник.

— Добре ли е тя? — попита настоятелно Ванита. Единият от мъжете опипа тялото на тигрицата, след което вдигна палец към обикалящата ги камера.

— Всичко ще бъде наред — увери я Коил. Той натисна някакъв бутон. На големия екран проблеснаха думите „Автоматично връщане“, камерата се залюля и се издигна над върховете на дърветата. — А сега, доктор Уайлд — каза той и се изправи, — вече можем да поговорим. Подозирам, че от това няма да има смисъл, но Кексия даде дванайсет процента вероятност, че бих могъл да ви убедя да работите с мен.

Нина сви рамене.

— Изглежда, прогнозите ви имат тринайсет процента вероятност за грешка, но щом сте решили…

Както се беше случило и по-рано, Коил не можа да разбере подтекста и прие думите и буквално.

— Всъщност по-малко от пет процента. Но вие може би се чудите защо искаме да се сдобием с Кодекса на Талънор?

— Подобни мисли ми минаха през главата.

— Господин Зек ми изпрати копия от всички проучвания и преводи на АСН, които откри в апартамента ви. Те потвърждават всичко, на което се бях надявал — че Кодексът съдържа информация, необходима за разкриване на местоположението на Криптата на Шива.

— Значи смятате, че тя съществува?

— Съществува, както е съществувал и самият Шива. — Забелязвайки скептичното изражение на лицето и, той продължи: — Изненадана сте, че компютърен милиардер също може да бъде вярващ? Това е Индия, доктор Уайлд. Боговете са навсякъде около нас, важна част от живота ни, също като водата. Двамата с Ванита сме вирашиваисти — „героите на Шива“. Следването на Шива ни донесе голямо богатство и могъщество и ние искаме да изкажем благодарността си, като изпълним плана за света на могъщия ни господар.

— Какъв план? — попита Нина, но разговорът им беше прекъснат от жужащ звук. През прозореца в стаята влетя някаква сребристо черна летяща машина, широка около шейсет сантиметра и малко по-дълга. Тя имаше триъгълна форма, а в цилиндричните кожуси във всеки ъгъл съдържаха бързо въртящи се ротори. — Какво е това?