Анди Макдермът - Свещената крипта

И спря на един инч от гърдите на Коил. Бърз като светкавица, Тандон протегна ръка и я хвана.

Коил отскочи от мястото си с ококорени очи, а Тандон пусна стреличката в краката му.

— Това… беше много глупаво от ваша страна, доктор Уайлд — каза той, възвръщайки хладнокръвието си.

Реакцията на Ванита беше много по-емоционална. Тя се втурна към Нина, изкрещявайки: „Дръжте я!“ на придружителите си. Нина се опита да се измъкне от тях, но бързо беше притисната в ъгъла. Грамадният брадат мъж я сграбчи и изви ръцете й зад гърба. Тя се опита да го срита с токчетата си в пищяла, но той изви ръцете й още повече. Раменните й стави изпукаха болезнено, прогонвайки от главата й всякакви мисли за съпротива.

Ванита пристъпи към нея, протегна ръката си и заговори на хинди. Острозъбият мъж се приближи до нея. За миг Нина се уплаши, че отново ще получи заповед да я ухапе, но вместо това той бръкна в джоба си и постави нещо в ръката на Ванита.

Щрак. Предметът беше автоматичен нож; от дръжката му изскочи блестящо острие, дълго четири инча. Ванита злобно се протегна към косата на Нина, сграбчи дясното и ухо и опря острието в него. Нина замръзна.

— Единствената причина още да си жива, е за да контролираме съпруга ти — изсъска Ванита. Тя плъзна острието по ушната мида на Нина, достатъчно силно, за да разреже кожата. Нина изпъшка от болка. — Но ако още веднъж направиш нещо такова…

Ножът рязко се върна назад. Нина изпищя, когато острието се вряза в ухото и…

— Ще те накълцам на парчета — завърши Ванина и отстъпи назад. — Шапал, ела с мен. — Тя върна окървавения нож на собственика му и хвърляйки един последен, изпълнен с омраза поглед към Нина, се устреми надменно навън, следвана от Тандон.

— Откачена кучка такава! — извика Нина след нея, усещайки как кръвта се стича по врата й.

Коил огледа раната и заинтригувано, сякаш проучваше лабораторен екземпляр.

— Нахари, погрижи се за това — нареди той. По-дребният от двамата бодигардове се ухили презрително на Нина, разкривайки острите си зъби, и отиде да донесе аптечка. — Дхирен, освободи я.

Гигантът пусна извитите й ръце. Тя притисна длан към ухото си и се намръщи при болката, която усети, щом го натисна. Ножът беше проникнал достатъчно надълбоко, за да разреже хрущяла.

— Боже Господи! — проплака тя. — Шибана психопатка!

— Надявам се това да ви научи да не ни подценявате — каза Коил. — Не правете грешката да ме мислите просто за някакъв обикновен компютърджия. — Думата прозвуча странно, произнесена с безизразния му глас. — Аз израснах в беден квартал. Преборих се за всеки сантиметър от пътя си до тук. И ще направя каквото е необходимо, за да постигна целите си.

Сингх се върна с една аптечка и се приготви да сложи лепенки на ухото на Нина, но тя ги грабна от ръцете му.

— Сама ще се оправя — сопна му се тя. Докато се занимаваше с опаковката, тя погледна към Коил. — А какви са всъщност целите ви? Какво смятате да правите, щом намерите ведите на Шива?

Той не отговори, а махна с ръка на бодигардовете си да изведат Нина от стаята.

Ню Йорк

— Значи това ни е задачата — каза Еди. — И трябва да я свършим до утре през нощта. Някакви идеи?

Израженията по лицата на хората в стаята бяха най-различни, но нито едно не изразяваше самоувереност. Пръв заговори Мак.

— Ясно е, че всички ще направим всичко възможно да помогнем — каза той, — но няма ли да е по-добре да тръгнем след тоя тип Коил и да освободим Нина?

Еди поклати глава.

— Оставил е Зек да ме следи. Ако го нямаше, досега да съм се метнал на самолета на път за Индия да му разбия физиономията.

— Не може ли просто да напердашим тоя тип Зек следващият път, щом се появи? — попита Мат Трули.

— Трябва да се обажда на хората на Коил в определени часове. Ако пропусне някое обаждане…

Лицата на приятелите му отново помръкнаха.

— Въобще смяташ ли, че има начин да се промъкнеш в сейфа? — попита Карима Фаран, която седеше до годеника си на дивана.

Еди посочи широката шест фута стоманена вентилационна тръба, която стърчеше от едната стена.

— Според чертежите, които Лола ми даде, това има същите размери като вентилационните тръби в сейфа. Би трябвало да се побера в тях.

Карима погледна подозрително тръбата и талията на Еди.

— Сигурен ли си?

— След миг ще проверя. Ако не мога, ще трябва да си правя спешна липосукция.

— Наистина ли в сейфа има тръби, през които би могъл да пропълзи човек? — попита невярващо Мат. — Ако питаш мен, звучи ми малко като „Мисията невъзможна“. Имам предвид оригинала, не онази глупост с Том Круз. Истинския Джим Фелпс никога няма да стане предател.