Анди Макдермът - Свещената крипта

— Мамка му — каза той. Пръстите му вече бяха започнали да се изпотяват и да се плъзгат по гладкия метал. — Не мога да се захвана.

— Чакай — рече Мат. — Донесъл съм едни неща, които могат да ти помогнат.

Еди погледна напред; всекидневната му се беше свила до малък правоъгълник, обграден от матова стомана. Нина надникна през отвора.

— Как се чувстваш, Еди?

— Като проклет шампион — отвърна той с несигурна усмивка. Лола се отмести и в отвора се появи закръгленото лице на Мат.

— Ето, приятел — каза австралиецът, поставяйки нещо в ръката на Еди. — Да видим, дали ще свърши работа.

Той огледа тежкия предмет: дебел диск от тъмен метал с пластмасово покритие, върху което имаше превключвател.

— Какво е това?

— Портативен електромагнит за подводни спасителни операции. Самозареждащ се; батерията е в кутията и е много мощна. Опитай го — само натисни превключвателя. Но внимавай. Гледай пръстите ти да не попаднат вътре — може да ги смаже.

— Мерси за подсказката. — Еди внимателно натисна превключвателя. Магнитът веднага се залепи за стоманата с такава сила, че цялата тръба задрънча. — Господи!

— Не е много тихо — отбеляза сухо Мак.

— Бебешки стъпки, а? — рече Мак. — Първо да видим дали действа. Еди, опитай се да се издърпаш напред с него.

Еди изключи магнита и се протегна колкото се можеше напред, преди отново да го активира. Макар да го притисна силно към метала, при включването му отново се чу потракване.

— Това е проблем — промърмори той, придръпвайки се напред, — и… мамка му! Магнитът се плъзна по стоманения панел с пронизително скърцане. — А това със сигурност ще бъде проблем!

Мат се появи до отвора.

— Проклятие. Боях се, че точно така ще стане. Създадено е да поддържа отвесни товари, не успоредни — непрекъснато ще се плъзга.

Еди изключи магнита.

— По дяволите. Все пак благодаря, че опита.

— О, не съм приключил още, приятел! — Мат измъкна магнита и го замени с друг уред. — Това може да свърши по-добра работа.

— Смукателна купа? — попита Еди, обръщайки я върху дланта си. Плосък черен гумен купол с диаметър около пет инча и прикрепена към него метална дръжка с U-образна форма. — Сега вече съвсем заприличах на Джим Фелпс.

— Под дръжката има една ръчка — издърпай дръжката нагоре, завърти ръчката и притисни отново дръжката надолу, за да се създаде вакуум. Когато искаш да я освободиш, просто завърти ръчката на обратно.

Еди направи опит, и въздухът излезе със съскане изпод купола, когато отново върна дръжката. Придърпа се нагоре по тръбата и с облекчение установи, че за разлика от магнита, уредът се държи здраво. Освободи го със съскане, премести го напред, залепи го отново. Придърпване…

— Хмм — каза Мак, когато гърбът на Еди се заклещи на горния отвор на тръбата. — Май ще се наложи да свалиш някое друго килце.

— Има какво да сваля… — изкиска се Лола и се изчерви. — Извинявай. Не е смешно.

Карима се наведе да погледне отблизо, докато Еди се гънеше в опит да премине препятствието.

— Всъщност тя е права. Не става въпрос за размера на задника ти…

— Да не би да твърдиш, че имам дебел задник?! — отекна роптаещият глас на Еди.

— … а за това, какво си облякъл. Дрехите ти се закачват по ръбовете. Не трябва да го правиш с дънки; трябва ти нещо по-впито.

Мак постави длан на задника на Еди и го натисна надолу. Еди се намъкна още малко навътре.

— Надявам се, че това беше ръката на Карима.

— Разбира се — отвърна Мак и й намигна.

След като целият влезе вътре, Еди вече можеше спокойно да се придвижва напред. Все още беше ужасно тясно, но използвайки засмукващата купа, той успя да достигне до края за сравнително кратко време. Мат и Рад го издърпаха навън.

— Боже! Не страдам от клаустрофобия, но след това може и да започна. — Дори пропълзяването на толкова кратко разстояние го беше накарало да се изпоти. Как ли щеше да се справи с далеч по-дългата тръба до сейфа?

Мак си мислеше същото.

— Еди, изглеждаш ми смазан, а измина само шест фута. А когато отидеш там, ще носиш и оборудване със себе си. Трябва да намерим начин да го направим по-лесно.

Еди избърса веждите си с ръка.

— Добре, Мат, имаш време до утре да измислиш смаляващ лъч. — Шегата му леко разведри обстановката, но всичко се промени след краткото жужене на входния звънец. — Мамка му, това трябва да е Зек. Мак?

Мак измъкна револвера си и зае позиция в кабинета, докато Еди пускаше Зек в сградата.

— Така — каза Еди на останалите, — бъдете спокойни, аз ще се оправя с това. — Накани се да тръгне към вратата, когато забеляза чашата, от която беше пил Мак и бързо я отнесе в кухнята. За колкото по-малко хора знаеше Зек, толкова по-добре.