Анди Макдермът - Свещената крипта

Еди леко се усмихна.

— Отдавна ти се иска да го споделиш, нали?

— Много си прав, приятел!

Лола взе чертежите.

— Трябвало е да ги направят големи по закон. Когато са строяли ООН, те са били освободени от строителните правила на Ню Йорк, защото законово се намират на международна територия. Но пожарната все пак трябвало да реагира в случай на пожар, затова, когато преди няколко години сградата беше подновена, те ги накараха да направят всичко както си е по закон. И едно от правилата гласеше, че сейфовете трябва да имат външна вентилация в случай, че някой остане заключен вътре… е, другото беше, че отдушниците към подземните етажи трябва да могат да пренасят минимално количество въздух за минута.

— Което означава — додаде Еди, потупвайки тръбата, — че те трябва да са ей толкова дебели. Девет на четиринайсет инча.

— Само че — продължи Лола, — те очевидно са се сетили, че подобни грамадни отдушници в сейфа въобще не са добра идея. Затова онези, които стигат до защитените архиви на ООН, имат вградени вътре в тях решетки, през които да може да преминава въздух, но не и хора. А истинската въздушна вентилация започва от шестия етаж. Ако се опитате да минете от там, ви очаква падане от седемдесет фута височина, право надолу.

— Значи единственият начин да се стигне до сейфа през вентилацията — каза Ради Башир, почесвайки се по брадичката, — е първо да се озовете в самата стая, където се намира сейфът.

— Горе-долу е така — каза Еди.

— А охраната няма ли да заподозре нещо?

— Ами това е просто още нещо, по което трябва да помислим, нали? Освен всичко останало — избягването на охранителните камери, изключването на алармите, взимането на Кодекса от сейфа, изнасянето на проклетото нещо от сградата, без никой да забележи…

— Аз мога да се оправя с охранителните камери — каза Рад. — Ако Мат успее да докара подводницата под смесителното табло.

— Серво ще стигне до там за нула време — отвърна Мат с лека обида в гласа.

— Серво ли? — попита Мак.

— Сегментирано роботизирано превозно средство за подводни операции. Като змия е — работата му е да криволичи през тесните подводни пространства. Но трябва да го направим по време на най-високия прилив, което означава, че няма да разполагаме с много време. Ако нещо ни задържи, той ще остане заклещен долу, когато нивото на водата спадне.

— И всички ще бъдем прецакани — додаде Еди. — Което означава, че още сега трябва да обмислим всичко. И то бързо.

— Най-трудно ще бъде сглобяването на всички части — каза Мак. — Но ако някой може да се справи, то това си ти.

— Благодаря ти — отвърна Еди с колеблива усмивка. — Но ако искам да спася Нина, ще се наложи да го направя, нали?

— Тогава по-добре да измисляме плана. — Мак се изправи и изкуственият му крак изскърца, когато се отпусна върху него. — Но първо нека да видим как стоят нещата с вентилацията. Ако не можеш да минеш през тази тръба, всичко отива по дяволите още преди да сме започнали.

— Защо трябва точно ти да го направиш, Еди? — попита Карима. Тя се изправи, изпъвайки слабото си тяло. — Аз ще вляза много по-лесно.

— Аз ще го направя — каза твърдо Еди. — Ако ме хванат, така да бъде, но няма да позволя някой друг да го отнесе вместо мен. Добре, да видим как стоят нещата.

Двамата с Мак поставиха тръбата на земята. Лола я огледа от единия край.

— Леле, Еди! Това наистина ли е широко девет инча? Не ми изглежда много голямо.

Еди си мислеше същото, отворът му се струваше невъзможно малък. Той съблече пуловера си.

— Така. Мат, Рад, дръжте го да не мърда. Мак, помогни ми.

Двамата мъже сграбчиха тръбата, Еди легна по корем и протегна ръце, свивайки раменете си колкото можеше, преди да започне да се придвижва напред. Лакти вътре, бицепси… Ръбовете на тънкия метал се забиха и в двете му страни. Щеше ли въобще да влезе?

— Можеш да се справиш — рече окуражително Мак, сякаш четеше мислите му. — Само се изкриви леко — лявата страна надолу, дясната нагоре.

Това движение му осигури допълнителния един инч, от който се нуждаеше. Той се намъкна в тръбата. Боже, колко тясна беше! Раменете му бяха най-широката част от тялото му, така че теоретически би могъл да влезе целият — но вече усещаше как го обзема неприятното чувство на клаустрофобия.

— Не спирай — каза му Мак.

Еди изсумтя и продължи лека-полека да напредва. Горната страна на тръбата се търкаше в главата му, принуждавайки го да я обърне настрани, което допълнително му причиняваше неудобство.